Пазител...

Пазител…

Чертая във простора все пътеки,

обляни от лъчиста светлина,

адреса си не давам аз на всеки,

живея си по странни правила.

Превръщам се в щастлива самодива,

любима и жадувана жена,

понякога съм птица причудлива,

а друг път съм с разрошена снага.

Умея да лекувам тежки рани,

в дебели книги пламенно чета,

копнежите във мене са събрани,

завързани със пъстра тишина.

Обичам като огнена комета,

над мислите ми облаци кръжат,

със силата от тях на заем взета,

мечтите ми смълчани се редят.

Пазител съм на вятърни устои,

с косите си във тъмното блестя,

препускам по космически завои,

във сънища неистово шептя.

И знам ще ме досбъдне синевата,

изпратена от твоето сърце,

ще слея вътре в мене равнината,

на силните ти търсещи ръце.

04.09.2018г.

Елица

*****

Вятърен дует...

Вятърен дует…

У мене все се скита радостта,

изпратена от тихите ти стъпки,

родена в междузвездна тишина,

от мислите ти атомни и дръзки.

Прегръщам я със длани, но боли,

пак липсата ти чувствам до премала,

от миналите истини горчи,

но въпреки това съм оцеляла.

А ти изпращаш нежност и копнеж,

сърцето ми с бездумие пронизваш,

у мен отеква глухия ехтеж

на времето, а ти го доизписваш.

И пак играем двама на любов -

смълчан си ти, а аз ти се разказвам,

по пътя ни измислено суров,

на птиците усмихната показвам

мечтите ни шептящи с топъл глас,

безбройните ни рани от борбите

и някъде в среднощен светъл час,

реки изпиват в пурпурно следите.

Оставаш в мен – подкова за късмет,

притихвам в теб – послание за вечност,

вълшебният ни вятърен дует,

се слива във небесната безбрежност.

04.09.2018г.

Елица

*****

Сто посоки...

Сто посоки…

Сто посоки във мен се преплетоха

и разбрах тишината тогава,

като мъничка нишка невидима,

ти се свърза с душата ми рана.

Извървях вътре в тебе небетата,

вкусих залък горчивка от хляба,

разтопих се без звук във моретата,

изгорях на прегърбена клада.

После тихо израснах от семето,

посадено в сърцето ти атомно,

преобърнах магически времето,

то се втурна в живота ни вятърно.

Ти постигна спокойствие стенейки,

аз прочистих очите си бисерни,

враговете преборихме греейки

между думи в забравени истини.

Любовта ни спаси от удавяне,

всяка фибра изпълни с достатъчност,

в театралното звездно представяне,

ти и аз образувахме цялостност.

Пренаписахме с тебе съдбата си,

после сбогом си взехме и тръгнахме,

пак разперили мощно крилата си,

вечността във космичното сбъднахме.

04.09.2018г.

Елица

*****