И все е нежност...

И все е нежност...

Сърцето бие. Някъде във мен

аз чувствам твоя пулс все ускорено,

във разговор невидим, съкровен

духът ми се издига вдъхновено.

Разлиства се снагата ми. Мига

със устни ме докосва и израства,

отново сме във плен на чудеса,

а някаква магия с мен се сраства.

Различни са мечтите ни. Горят

и тихо по пътеките се гонят,

сълзите ти във мене се топят

от минало надеждите се ронят.

Прегръщам те. И пак съм светлина

във твоята рисувана сакралност,

а пламакът ми в звездна синева

препуска с твойта вятърна тоналност.

И все е нежност общия ни път,

в кръвта ни се прелива и ни пее

и зная някъде далеч оттук,

една любов докрай ще оцелее.

05.11.2018г.

Елица

Към Рая...

Към Рая...

Към Рая води все една врата

отключена във мислите, сърцето,

през нея преминаваш във мига,

във който се докосваш до небето.

Превръщаш се във птица и летиш,

на облаци памукови посядаш,

във нощите замислено блестиш,

със ветрове косите си пристягаш.

Красиво е във Рая, тишина

сподиря твойте стъпки съкровени,

до извора на бяла светлина

са скътани мечтите ти нетленни.

Докато бавно в дните си растем,

забравените пътища копнеем

и знаем, че ще дойде онзи ден,

във който с вечността си ще се слеем.

Пази вратата. Истина е тя

за собствената ти духовна същност,

ще я отвориш някога с дъжда,

в ръце прибрал космическата мъдрост.

05.11.2018г.

Елица

*****