Една любов…
Една любов по улиците скита,
разхожда се измокрена в дъжда,
а нощем в безграничното отлита,
попива в многоцветната дъга.
Тя пази нежни съкровени тайни,
със пръсти все рисува по стъкла,
пътеките И вятърно незнайни,
са видими наяве и в съня.
Понякога е тъжна и ридае,
а друг път е усмихнат полутон,
с децата на въже с успех играе,
със облаците диша във синхрон.
Палтото и е винаги на кръпки,
косата и е стегната със шал,
в очите и замислени и дръзки,
света надежда звездна е прибрал.
Ако я срещнеш тихо прегърни я
и прислони я в своето сърце,
а после във безкрайното пусни я,
със двете си жадуващи ръце.
След нея ще остане светлината,
досбъднати ще бъдат куп мечти
и някъде дълбоко в тишината,
душата ми със твойта ще трепти.
11.04.2019г.
Елица
