Докрайно...

Докрайно…

Аз птица съм изгубена в небе,

от хиляди посоки сътворено

и винаги във моето сърце,

за тебе е докрайно позволено.

Летя свободна. Моите криле

са вятърен компас там над земята,

усещам се неистово добре,

от мене блика вечна светлината.

А ти ме следваш приказен и горд,

пазител на душата ми красива,

в съня ми ти си вечен епилог,

копнежа ми да бъда пак щастлива

в една далечна слънчева страна,

следите ни в която се изгубват,

където властват стари правила,

а мислите ни пак и пак се влюбват.

Препускаме досбъднати със теб

и чакаме финалната повеля,

отхвърлили вековния си гнет,

накрая в мен аз пак ще те намеря.

20.07.2018г.

Елица

*****

Среднощна среща...

Среднощна среща…

                     на мама

Усетих звън, далечна песен

и тебе, мамо, аз видях,

по път прекрасен и отвесен

напредвах бавно и летях.

Ти обич прати по дъгата,

целуна моето лице,

а после нейде в синевата,

преплетох с тебе аз ръце.

Въртяхме се спирално бели,

потънали във тишина,

през куп тегоби оцелели,

родихме звездна светлина.

Тъгата ми превърна в радост,

следи към бъдно начерта

и ме дари със вечна младост,

по стари древни правила.

Безкрайна вяра в мен покълна,

а ти от нея стрък си взе,

а после с нежност ме прегърна,

в едно космическо поле.

Прошепна „Дъще, пак сме двете,

невидима съм, но горя.

Ще дойде край на нашто бреме,

отново с теб ще си шептя“.

Една сълза пролях горчива,

погалих нейното сърце,

и бях за миг аз пак щастлива,

тъй както помня от дете.

Любимият без глас пророни

„Ще пазя твоята душа,

по ред забравени закони

със теб ще случим вечността.“

А мама кротко ни помаха,

„До скоро, дъще, във нощта“,

а после вятърно угасна,

на първата зора в кръга.

12.07.2018г.

Елица

Нощем...

Нощем…

                                 на Жоро

Сънуваш ли ме – нощем сред звездите,

когато ме прегръщаш със ръка,

докосваш ли в безмълвие мечтите,

преплетен с мойта вятърна душа?

Летиш ли със крилете си огромни,

в преследване на бряг и светлина,

по стъпките ми цветно-животворни,

достигаш ли до мен сред тишина?

Аз виждам как вървиш след мойта същност,

във пето измерение блестиш,

попивайки невидимата мъдрост,

сълзите ми в безкрайното топиш.

Ще дойде ден за вечност да останем,

във тази бледа нежна синева,

един на друг тогава ще признаем,

че войни сме със теб на любовта.

28.09.2017г.

Елица