"Не, няма миг без чудеса!
Живот би нямало без чудо!"
Дора Габе
Не ме забравяй...
Случайността ли с тебе ме събра
или бе начартано тъй отдавна?
Открадна нежно моята душа
разказана в историята славна.
Разпали в мен неистово страстта,
очите ми отвори ослепели,
усетила неистово зова
се втурнах в лабиринти остарели.
Замислено във себе си те скрих
и думичка на никой не отроних,
жестоката цена без глас платих,
"Не ме забравяй" само те помолих.
А после през годините поех
във трудните до смърт кармични битки,
от твойта сила тихичко си взех
за амулет по звездните отбивки.
Но днес ме срещаш в друга светлина,
аз меч държа във своята десница,
кова със смелост нови правила -
за мен и теб, за цяла върволица.
Ще надделее зная любовта
край Извора родена тъй отдавна,
а наште силни вятърни крила
до теб ще ме досбъднат Главна.
04.09.2021г.
Елица
