Безвремие…
Със дълга рокля, с босите крака
и светъл поглед пламенно наситен,
аз все към тебе вятърна вървя,
по оня бряг щастливо любопитен.
А до скалата ти ме чакаш пак,
прегърнал свойте огнени копнежи,
от минало към бъдещето знак,
на общите ни слънчеви стремежи.
Във пясъка оставяме следи,
небето ни прегръща със усмивка,
замислено е нашето Преди,
а аз отново съм една щастливка,
открила във безкрая любовта -
онези вечност в костите ми скрита,
която ме запазва във съня,
а в утрото ме пие до насита.
Преплитат се душите ни, трепти
космическото атомно начало,
а вътре в мене вече не боли,
безвремие е. Времето е спряло.
12.06.2018г.
Елица
