Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет Antaeus. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Antaeus. Показване на всички публикации

неделя, 1 ноември 2015 г.

Посоката...




„В живота не е толкова важно положението, в което се намираме,
колкото посоката, в която се движим.” - Оливър Холмс



снимка и цитат
общност „Всяка жена – една вселена” FB




Посоката...

Посоката си ти и твойто име
една огромна светла синева
дарява сила за да продължиме
понякога е късче тишина.
Избирам те сред хиляди копнежи
защото си невидим и красив
това че си квадратен не ми пречи
най-важно е че днеска си щастлив.
Обличаш ме във свойта необятност
запазваш ме в усмивка на звезда
небрежно скътал всяка вероятност
ти сътворяваш мойта светлина.

01.11.2015г.
@ELI


                   *****

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

до сбъдване...



снимка и цитат
FB - Мъдростта на вековете

Не се бойте да изгубите някого. Хората пратени ви от съдбата няма да се изгубят. Тези които изчезват са за да ви дадат опит.

ОШО


до сбъдване…

в тези битки за надмощие на гласовете вътре в мен няма победител. животът се търкаля, като малка шарена топка и няма връщане назад. веднъж съм бяла друг път тъмно синя. позволявам на слънчевите лъчи да галят косите ми. а те блестят на вятъра и всичко винаги започва от начало. усещам свободата вътре в мен като вик. като зов към нещо отминало. вярвам в предсказанията и вървя по същите пътища. новите дни заемат мястото на старите. понякога усещам болката на Земята. затварям я вътре в себе си а после я пускам на свобода в реките и водопадите които извират от сърцето ми. обичам да заспивам с мислите за бъдещето. теории на вероятностите кръстосват ума ми. дори жасминовия чай не помага отговорите да ме намерят. не за друго а просто защото момента им не е настъпил. душата ми запушва черната клапа на нечие сърце. придава му нов светлосин оттенък. оприличавам вечността на два делфина в спокойни води. гонят се плуват целуват се и знаят че са символ на живота и смъртта. когато започне много да ме боли от мълчанието на простора – пиша стихове. думите крачат редом с мен като бързеи на река. преплитат се с надеждите и отчаянията. временни състояния. като всичко в живеенето. най-добрия ми приятел остава вятъра. същият оня вятър който те довя в сакралното. и те остави трайно там. до сбъдване.

29.10.2015г.
@Eli



*****