* * * * *
нощта
се спуска призрачно красива
и
тялото ми гали със тъга
една
сълза в дълбокото се скрива
а
моя дух в безкрая отлетя
със
облаците в облак се превърнах
с
планетите планета синя бях
и
куп мечти във вятъра прегърнах
във
бури сред морета оцелях
отпих
от устни слънчево копняни
в
едно стъкло се счупих и родих
с
косите си във светлина обляни
желание
с надежда приютих
сред
звездна самота китарни звуци
ме
връщат пак на топлата земя
заслушана
в дъждовните капчуци
към
моя дом в реалното вървя
нощта
изтлява в утрото красиво
пробуждат
се очите ми в зори
и
бие пак сърцето ми щастливо
към
бъдното оставяйки следи
@Eli
