Шопинг...

NOTE: Днес си изкарахме диво във Варна. Целия следобед прекарахме в шопинг. Резултата – с Жоро ще бъдем като от модно списание на предстоящата сватба! Това беше и целта! Зиза е прекрасна. Такова набито око има. Сега остава да се поразходя на новите си боти с високи токове, за да мога безпроблемно да тропкам хорца след две седмици! На всеки шест месеца поне човек трябва да си прави такива шопинг турове. Бяхме големи скици в пробните – „Облечи-съблечи, протегни-свий, завърти на ляво-завърти на дясно, напред-назад”. Чудничко беше просто. Не съм се чувствала така волна от лятото на 2014-та, когато със Зиза бяхме направили пак един такъв тур в Мол-а, само че за летни нови дрехи в гардероба, защото всичко ми беше станало широко. Страшно съм развълнувана, защото на предстоящото събитие ще бъда наистина стилна и изискана. Скоро може да споделим и снимков материал! :))))))))) По пътя на връщане се оставихме на звуците на БГ Радио. Пуснаха една любима песничка на LZ – „Ако те погаля” и хубавичко си попях, още я знам. Ще я пусна да посвири тук, в моето пространство тази нощ... Поздравявам те с нея.....

20.02.2016г.

Ели

*****

Силвия Кацарова и LZ - Ако Те Погаля

Ако те погаля, ако те целуна,
ти не си измислял, ти не си сънувал, да това съм аз.
Знай, че мен ме има, някъде край тебе,
като ласкав вятър, като много синьо пролетно небе.

Припев:
Кой ни изпраща това безпокойство?
В будните нощи, странния зов.
Знае ли някой пътя по който, ти ни повеждаш,
повеждаш любов?

Любовта е странна и невероятна,
весела игра, прави ме внезапно пленница добра.
Аз ще те погаля, аз ще те целуна.
Тази нощ без глас, може би измисляш, но това съм аз.

Припев: (х2)
Кой ни изпраща това безпокойство?
В будните нощи, странния зов.
Знае ли някой пътя по който, ти ни повеждаш,
повеждаш любов?

:)

Дългия път към дома...

NOTE: Много е хубаво да се пътува. Особенно до Варна. Да видиш морето, да се поразходиш в морската градина, да се срещнеш с една от най-добрите си приятелки, да научиш хубави новини, за посетиш KFC, а после да се понесеш обратно на вълните на BG  радио с любими песни. Меката светлина на фаровете успокоява съзнанието. Унасяш се и летиш напред по магистралата със 120 в час. Времето минава неусетно. Днес още някой ми каза, че трябва да издам книга. Дали ще стане – бъдещето ще покаже. Никога не съм гледала на стиховете, които пиша като на продукт. По-скоро са път навътре към душата ми и навън от мен – към света, за да овладея бушуващите в най-дълбокото ми емоции. Вятърното продължава да е моя верен пристан... И все така ще е, до колкото се познавам. За 5 години стиховете са над 500, съхранени на двата компютъра. Музата очевидно е много силна. Има дни, в които буквално се улавям, че мисля в рима. Както и да е... Хубаво е. Мисля да се оставя на чувството. Миговете трябва да се изживяват пълноценно, защото след тях остава само прах във вятъра, както се пее в една от любимите ми песни. Завърнахме се и вече сме в трепетно очакване на предстоящия в събота празник... Все още не съм измислила с какво да се поздравя, но се надявам утре или в петък да ме осени... Определено тези дни съм под въздействието на куп положителни емоции, като това ми помага да съм в кондиция и на работа и вкъщи. Тези дни времето е като пролетно, като това прави първата седмица на най-краткия месец в календара изключително позитивна. Вече сме в решителната водолейска фаза и е време за щуротии. :)

03.02.2016г

Ели 

*****