Ромео и Жулиета...

снимки Интернет

---

ЖУЛИЕТА

                        А какво? Да черня

човека, който е за мен съпруг

пред Бога и света? О, господарю,

кой бедното ти име ще погали,

щом аз, жена ти, го разкъсах тъй

три часа подир сватбата? Защо,

кръвнико, си погубил братовчед ми?

Но той, кръвникът, би погубил теб!

Къде сте рукнали, сълзи-глупачки!

Назад към своите извори! Вий дан сте

на мъката — защо сте се завтекли

към радостта ми? Жив е моят мъж,

когото братовчед ми би убил;

и мъртъв — братовчед ми, който би

убил мъжа ми. Значи, всичко в ред е.

Защо тогава плача? Помня, помня!

По-зла от новината за Тибалт

една-едничка дума ме уби!

О, как бих искала да я забравя,

но тя впечатана е в паметта ми,

подобно пъклен грях във гузна съвест:

„Тибалт е мъртъв, а Ромео — пратен

в изгнание!“ „В изгнание“ — туй само

„в изгнание“ в изгнание изпраща

смъртта на десет хиляди Тибалта!

Тибалтовата смърт ми би донесла

сама не малко скръб, а ако трябва

една беда да иде непременно

с приятелки, за да не й е скучно,

защо подир това „Тибалт е мъртъв“

тя не прибави: „и баща ти също“,

или: „и майка ти“, или направо:

„родителите ти“ — макар и тежка,

туй би била обикновена скръб.

Но след „Тибалт“ това: „Ромео — пратен

в изгнание“ като засада подла,

изскочила и покосила в миг

баща ми, майка ми, Тибалт, Ромео

и Жулиета, всички с един залп!

„Ромео във изгнание“ — о, има

безкрайна гибел, смърт неизброима

във тези думи! Думи нямам аз

такава скръб да изразя на глас!

Къде е татко? Майка ми къде е?

откъс от

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

ВТОРА СЦЕНА

---

КНЯЗЪТ

На съд печален тръгвайте след мен!

На дрязгите ви дойде мирен край,

но в облаци е идващият ден,

защото досега светът не знай

любов по-чиста и съдба по-клета

от тези на Ромео и на Жулиета!

<3

 

***

 

Декамерон...

Декамерон в понеделник вечер през април

(един лек опит за бърз театрален анализ)

Любовта е смях и сълзи. Един безкраен низ от копнежи, несбъднато-сбъднати желания, комични брътвежи, трагични кроежи, в които невинните плащат цената. Любовта е танц на плътта зад манастирската порта. Дори страха от Бог не може да пребори изкушението на телата. Любовта е странник похлопал на вратата в късна доба. Добрият самарянин е готов да помогне Винаги, но какво получава в отплата?! Магия, която да облекчи отруденото ежедневие или просто пореден повод света да се убеди, че най-големият враг на хората е собствената им глупост. Любовта е бъчва, в която се побира в пълна степен лековерието на един брак. Бъчва на гротескна страст, съпружеско невежество и женско безочие. Любовта е глас в пустиня и борба на плътта дяволът да бъде вкаран в пъкъла. Съприкосновение на сгорещени тела, родило Дяволското желание у непорочна шестнадесет годишна девица. Любовта е страданието по безвъзвратната загуба на любимия, преживявано отново и отново. Загуба вдъхвана чрез аромата на босилек до мига, в който мъката пребори силата на тялото и помогне на духа, да се възвиси и слее в едно с духът на Любимия човек.

---

В пиесата „Декамерон” по знаменитото произведение на Джовани Бокачо, постановка на  „Театър на българската армия” режисьорът Диана Добрева е подбрала няколко опорни момента заключили в себе си идеята на посланието сбъднато на сцената :

За тържеството на живота.
За любовта като страст и грях, но и ….
За любовта, като божествен дар и единствен път към безсмъртие.
За силата на човешкия дух, който може да бъде по-страшен от чумата
и по - свободен от живота.
За човека, който се смее в сянката на смъртта.

Всяка от историите на разказаните в постановката дни си има своя тема.

Ден Трети, Новела Първа – Мазето от Лампорекио се престорва на глухоням, става градинар в една женска обител и всички монахини се надпреварват да спят с него.

Ден Трети, Новела Десета – Алибек става пустинница, а монахът Рустико я научава как да вкарва дявола в пъкъла; като се прибира у дома си, тя се омъжва за Неербал.

Послание : „Тия, които благодарение на своето умение или са успявали да получат каквото са искали да имат, или са успявали да си възвърнат изгубеното“.

*****

Ден Девети, Новела Десета – По молба на кума си Пиетро дон Джани прави магия, за да превърне жена му в кобила; но когато се кани да й сложи опашка, кумът Пиетро се обажда, че опашка не е нужна и разваля работата.

Послание : „Всеки разказва каквото е нему угодно и каквото му е най-приятно“.

*****

Ден Седми, Новела Втора – Съпругът на Перонела се прибира и тя скрива любовника си в една бъчва; съпругът е продал бъчвата, но Перонела заявява, че тя я продала на друг, който е влезнал вътре, за да провери здравината й; любовникът излиза от бъчвата, нарежда на мъжа да я остърже и я откарва у дома си.

Послание : „Как жените, било от любов, било за да запазят себе си, лъжат своите съпрузи, а те или се досещат за това, или не“.

*****

Ден Четвърти, Новела Пета – Братята на Изабета убиват нейния любим Лоренцо, а той й се явява насън, за да й покаже къде е погребан; тя изравя скритом главата му, слага я в гърне с босилек и я оплаква с часове всеки ден; нейните братя обаче й я отнемат и тя умира от мъка.

Послание насочено към „ония, чиято любов е имала нещастен край“. 

---

За кулминацията...

Историята на Изабета и Лоренцо – кулминацията в спектакъла, идва да покаже старата максима, че смъртта не може да бъде разделна граница за души, които се обичат и са усетили, че Вселенски си принадлежат. Близките робуващи на чувства, като предразсъдъци и егоизъм, могат да се превърнат в най-големия враг на една искрена, истинска Голяма Любов и да сътворят трагедия с неподозирани последици (способност да бъдат разчетени знаци дадени на сън, воля да бъде отрязана главата на любимия човек, постоянство и отдаденост при отглеждането на босилека в делвата с главата на любимия, сила да бъде посрещната и прегърната всеотдайно голямата мъка отвеждаща до края на земния път). Последици издигащи, обаче, на пиедестал силата на влюбения човешки дух, на вярата във вечните непреходни случвания в човешкия живот, каквото е Любовта и в силата на чувствата към Единствения Любим, които надмогват реалното и сакралното измерения, за да просъществуват в хармонична цялост някъде на вододела между живота и смъртта. Никоя любов, пък било то и братската не може да оправдае смъртта. Всяка Любов заслужава да бъде изживяна докрайно и пълноценно от участващите в нея. Всяка трагична любов е извор на мъка. Мъка, в която се ражда смъртта, а от нея пораства безкрайността – единствено възможния изход за полет на духа, за случване на свободната воля, за живот без условности и пречки, за сбъдване на Божията Любов вътре в самия себе си и споделено с любимия човек.

22-23.04.2013г.

@Eli

 

 

---

  

 

***