Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет пет. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пет. Показване на всички публикации

понеделник, 11 януари 2021 г.

Пренаписване...

 

 


 

Пренаписване…

 

Пресрещнахме се – четири посоки

в човешката невидима съдба,

събраха се в очите ми дълбоки

намерените ни отвъд крила.

 

Прошепнах ви божествени повели,

разказах ви за стари правила,

тъй птици четри някак оцелели

се спуснахме по стръмната дъга.

 

Прегърнахме се както много пъти

сме правили това накрай света,

една сестра и трима братя верни

препуснаха далече във нощта.

 

До извора достигнахме и пихме,

проблясваха звездите със въпрос,

огромни разстояния съшихме

под песните на влюбен албатрос.

 

И боси пак походихме в тревите

на старата щастлива равнина,

от Пето измерение следите

ний върнахме обратно във съня.

 

Събудих се до силното му рамо –

докрай осъществена и добра,

така започна звездното начало

да пренапишем своята съдба.

 

09.01.2021г.

Елица

 


 *****

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

Deja vu за бъдеще…



Deja vu за бъдеще…

стоях със теб във слънчев необят
попила със очите си вълните
във нашия сакрално-нежен свят
се сбъднаха магически мечтите

държеше ме със  обич за ръка
а устните мълвяха тихо „Вечност“
прогонена бе старата тъга
във приказка изпълнена с безбрежност

красиви бяха родните места
и птиците ни гледаха с усмивка
в простора се разпръсна светлина
на пясъка изписах аз „Щастливка“

а после боси тръгнахме със теб
в космическите цветни коловози
следяха ни планетите безчет
и вятърни вълшебни еднорози

единствено за тебе аз горях
а ти ми беше пристан и награда
бездумна със душата ти се слях
премахвайки последната преграда

03.11.2016г.
Елица

петък, 7 октомври 2016 г.

Небе (Думата Добре)...



Небе…
(Думата Добре)

Добре съм чуваш ли, небе,
Земята се върти във моя ритъм,
усмивката ми още на дете,
ти съхраняваш даже без да питам.
Ще бъда птица в твойта синева,
едно огромно слънце във безкрая,
за мен си споделена тишина,
дъска шахматна в приказна омая.
Потребна  ми е само светлина
и топъл дъх в зелените зеници,
понякога във твойта тъмнина,
откривам пътеводните звездици.
Благодаря ти, приказно небе,
душата ми че пазиш от заблуди,
към бъдното сърцето ми пое
под звуците на цветни пеперуди.

09.02.2016г.
Елица


четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Ненаранима вече е душата…



снимка
страничка Мост за книги във ФБ




Ненаранима вече е душата…

ненаранима вече е душата
премина тя през много векове
дослучила в безкрайното съдбата
не я терзаят вече страхове

небесното я пази от забрава
а земното за кратко и е дом
една любов като света голяма
е нейният вълшебен трон

позна ли я във теб е приютена
от милиони огнени лета
обича те завинаги спасена
от хорската квадратна суета

невинна е и вечно млада
единствена сред нежните звезди
възражда се от общата ви клада
а после във високото блести

бъди и спътник вяра и надежда
един огромен сноп от светлина
на дълъг път тя все ще те отвежда
трептяща сред вселенска тишина

06.10.2016г.
Елица



С въжета от магически мечти…




С въжета от магически мечти…
(Дъждовно)

дъждовно е но аз съм си щастлива
във локвите подскачам и блестя
усещам се безкрайно жива
далеч към теб във мислите летя

намокриха се миглите сърцето
ала душата във синхрон трепти
един за друг привързва ни небето
с въжета от магически мечти

вървим бездумни в тази необятност
веднъж сме птици друг път сме лъчи
да ни достигнат – малка вероятност
а времето забързано мълчи

остава малко капките се стичат
покриват с нежност нашите следи
на сбъдване вълшебно ни обричат
дъха ни щом в простора се стопи

06.10.2016г.
Елица