Във думите съм скрила
светлина...
„Сънувам ли свят на
поезия?”
Sanvali
Sanvali
Във думите съм скрила
светлина
От сричките безмълвна
я разплитам
Разказвам в нея тихо
любовта
Далече във
безкрайното политам
Превръщам се във
сребърна звезда
И всички свои тайни
доизписвам
Във небосвода скитам и
блестя
Косите си измислена
разлиствам
Един орел ме следва със
очи
И пази тишината в мойте
кости
От нея във душата ми
вали
Вълшебен дъжд сред
есенните нощи
А в утрото отново съм
жена
Една красива многозвучна
нежност
И все така към бъдното
горя
Еднопосочно със
космическата вечност
04.11.2016г.
Елица
