Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет вълшебствата. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вълшебствата. Показване на всички публикации

вторник, 6 февруари 2018 г.

ЧРД ми :) ...




Вили днес ми подари една страхотна книжка по случай рожденият ден. Казва се „Успех в новите начинания“. Отворих я спонтанно и първото, което прочетох в нея беше :

„Мечтай. Дерзай. Върви напред. Изкачвай стълби, върхове и знай, че вярвам силно в теб, а Вярата – Тя ражда Богове.“

Вярвам, че незабравими и красиви мигове ме чакат през 41-та ми година! Пожелавам си най-вече да съм здрава, за да издържа на всички съдбовни изпитания, бавно, последователно и търпеливо да напредвам към заветните си цели и все така да обичам всичко и всички, като не забравям, че най-важната ми мисия в този живот е да бъда добър и честен човек! Безкрайно благодаря на колегите ми в съда, че направиха личният ми празник вълшебен и неповторим!

С много обич,
Ели


пп: През 2016-та станах принцеса. Тази година Вселената ме произведе в по-високото  стъпало – кралица! Подариха ми и корона. Сега остава да сътворя още безброй вълшебства за хората, които обичам и които ме даряват със своята искрена обич.


четвъртък, 29 декември 2016 г.

Отново любовта ще е закон…




снимка
Приятел в нужда се познава във ФБ




Отново любовта ще е закон…

трептят в косите ми звезди
във сребърно и бяло оцветени
душата ми в просторите лети
с мечтите ми към бъдно устремени

със пръстите си сея светлина
следите ми попиват във небето
в сакрална споделена тишина
трепти за теб неистово сърцето

по птиците ти пращам вест
че още съм вълшебното момиче
дослучена живея тихо в Днес
веднъж съм слънце друг път съм кокиче

у мене тлее твоя див копнеж
а сянката ми в теб се отразява
в космическия вихърен летеж
надеждата сред вятър оцелява

отново любовта ще е закон
запазващ равновесните устои
в магическия цветен полутон
ще се сберат вселенските завои

29.12.2016г.
Елица



*****

петък, 1 март 2013 г.

Червена ябълка, Орион и Падаща звезда....





Снимка на съзвездие Орион някъде от интернет :)



*****

Понякога в дните се случва така, че без да го търсиш целенасочено вълшебството се докосва до сетивата ти, дава знаци и оставя у теб чувството за сбъднатост... Например днес... На вратата почука приятел... Трябваше да вземе нещо от мен, просто му направих услуга... Отворих, а той усмихнат ми поднесе червена ябълка... Една такава – гладка, лъскава, с наситен цвят.... Почувствах се за миг като в приказката за Снежанка, но без усещане за смърт, а по-скоро за Любов, за нещо топло, нежно, изпълващо сетивата с онова пронизващо чувство за доизказаност и пълнолудие, което не те спохожда всеки ден, но го имаш вътре в дълбокото си тайнство и Винаги ражда усмивка и вяра... Самата сцена, в която бях един от главните герои ме усмихна... Взех ябълката, а тогава той неочаквано ми каза – „Погледни небето колко е ясно! Виждала ли си Орион? Ето го – точно над твоята градина – трите звезди разположени една до друга са колана на орача, горе едничка звезда – главата му, отдолу се виждат краката му, а малко по-напред е остена....” Зареях поглед в небесното... А звездите наистина блестят и като че ли си го представих.... Леко прегърбен момък – държи копралята и се опитва да оре... сред вятъра... А той продължава : „Нали знаеш, че остенът притежава необикновена магическа сила. От него бягат всички свръхестествени зли същества – змейове, хали, вихрушки.” После започва да се смее – „Е, малко ти изцитирах Уикипедия, но все пак вярвам в народните предания и легенди”. Аз само се усмихнах и продължих да се взирам в безкрайното тъмно синьо. Прошепнах му – „Приказно е”... В един миг само за момент погледът ми се измести леко надясно, някъде в пространството над двора на съседа... и Я видях – Падаща звезда.... Беше буквално за части от секундата... Дори не ми остана време да си помисля „Пожелай си нещо”... В мига, в който я възприемах като случване, осъзнах с всички сетива мига и последицата, във всеки атом на кръвта ми, във всяка кост и фибра на кожата ми избухна като Супер Нова едно желание.... Инстинктивно свих юмруци, а когато ги отпуснах докоснах сърцето си.... После този мой приятел каза „Чао” и се изгуби в мрака, а аз преодоляла лекото си вцепенение и усещане за приказност насред градската реалност, влязох в смълчания къснофевруарски двор... Няколко мига преминаха като на забавен кадър пред погледа ми  - червената ябълка, орачът с остена и накрая красивата звезда, която се стопи във въздуха след полет попил в ирисите на очите ми и предвещал бъдещето родено от  вярата ми във вълшебствата, във обичта и красотата....   

28.02.2013г.
@Eli


 


***