Щастливи четирима...

 

 

 

Щастливи четирима….

 

Измина пак поредната година

Борис шестнайсет вече навъртя,

и все така щастливи четирима,

ний тихо пренаписваме света.

 

Лекуват с обич трите ми момчета,

тъгата скрита в моите очи,

показват ми отново ред небета,

помагат ми да пея със лъчи.

 

Споделяме пътувания, радост,

понякога с досада ме корят,

те извор са на вечната ми младост,

в душата ми замислени блестят.

 

Строят мостове в земната реалност,

Борис е богатира, Дани – стълб,

понякога единствено в сакралност,

разбират, че ни свързва дълъг път.

 

А аз съм майка, но и войн пазител,

преборила заплахи, страхове,

семейството ни – вятърен вестител,

разгръща нови светли брегове.

 

На верните приятели –дузина,

с душите си ний все благодарим,

остава обичта ни неделима,

със нея този свят ще съхраним.

 

06.08.2024г.

Елица

 

 ***

 

Шахматни мисли...

 

 

"В шаха всички са приети. Това е страхотното в него. Можеш да бъдеш малко по-различен. Можеш да си чудак." /Хикару Накамура/

 

Шахматни мисли….

 

През времето вървя и наблюдавам,

далечна ми е много завистта,

невидимо за другите спасявам,

и грижа ме е даже за врага.

 

Играя шах, но без да обявявам,

за горделивите съм изпит – трън,

отивам си аз без да обяснявам,

от мене не остава даже звън.

 

Обичам да ме смятат за наивна,

за някакъв объркан електрон,

но знам за някого оставам свидна –

безкрайна вяра с вятърен синхрон.

 

Аз тихо следвам своята пътека,

преглътнала обиди и лъжи,

доброто търся винаги в човека,

чертаейки към бъдното следи.

 

Приятелите с мене са Дървото –

Пазител на Космическия глас,

и знаем, че сме заедно защото

промените са в общата ни власт.

 

Матиране не ни е нужно,

играта я играем във анфас,

отърсени от всичко чуждо,

извайваме живот със много страст.

 

А там накрая нейде на Земята,

се слива пак водата със небе,

запалва се за вечност светлината

от общото обичащо сърце.

 

30.07.2024г.

Елица

 *****

 

В Деня на приятелството

нека всички мои близки хора бъдат здрави!

 

 *

 

* 

*

Отключено...

 

 

 

Отключено...

 

Реших да ти изпея песен

за всички неизказани неща,

за общия ни път отвесен

по който бе баща, аз - дъщеря.

Надянаха ми вятърни доспехи

и станах лъч във твойта равнина,

пазителка на древните обети,

след тебе все вървях във тишина.

Безбройни рани, битки и горчивка,

фехтовахме кармични дъждове,

оставих си една вратичка,

за да те върна в синьото небе.

Безвремието зная ще отсъди

дали се справих смело като войн,

но вече знаеш - няма в мен заблуди,

скрижалите за мене са закон.

И вярвам, че отново ще се срещнат

следите ни, но не след векове,

отключено ще бъде, тате,

за твоето обичащо сърце.

 

02.07.2024г.

Елица

 

На татко с много обич

Светла памет! Забрава няма да има! 

С Денчо Бояджиев който беше роден на 2.07.1952г.

 

 *