Преплетени за вечност...

Преплетени за вечност...

Откраднах те във моя сън,

душата ти поставих сред звездите,

а после сред небесен ясен звън,

ний двама с теб досбъднахме мечтите.

Превърнах се във вечна светлина,

в едно усещане за дом и нежност,

а ти за мене беше тишина,

пулсираща в космическа безбрежност.

Очакваше ни стария ни бряг -

скалата, плажа, синята безкрайност,

един живот от истина огрят

и пясъчно-горчивата омайност

на някакви забравени следи

от мен и теб, от мигове щастливи,

от погледа ти цветно озарен

и от телата ни в нощта красиви.

Прекрасно беше. Спомен и тъга

сред облаци оставиха очите

на моята и твоята душа,

преплетени за вечност и във дните.

26.12.2018г.

Елица

*****

Моята мечта...

 

Моята мечта...

Сред купчина написани писма

споделям чувства, мисли, вдъхновение

и моята разлистена душа

със теб лети във нямо единение.

Домът ми е безкрайното небе,

във него обичта към тебе крия,

с копнежите на моето сърце

от твойта същност безнадеждно пия.

Търкалят се наземните ни дни

изпълнени с очакване за вечност,

една магия огнено блести,

пулсира в клетките ни с много нежност.

И знам, че ще пребъде радостта,

запазена у нас от старо време,

а ти ще сбъднеш моята мечта

отново да живеем във безвремие.

26.12.2018г.

Елица

 

*****