Илюзията смърт...
А може би смъртта ни е илюзия,
безмерно наказание, тъга,
за тез които в костите се взират,
и дирижират с егото света.
И зная мама тихо се пробуди,
в една далечна приказна страна,
отхвърлила насаждани заблуди
спокойна заживя като звезда.
Тъгува само в дните си за мене,
разбра коя съм ала след дъха,
и все брои забързаното време
лекуващо в снагата ми Гласа.
А аз пристъпвам бавно, наблюдавам,
разлиствам се през сълзи и през смях,
ранена много пъти - падам, ставам,
във тъмна бездна сам сама изгрях.
Необратимо е! Промяна славна
тече през паралелите в нощта,
меридианите са с роля Главна
доброто те ще пазят във света.
Тъй който вярва в свойта звездна сила
и все напред го води Любовта,
отново със изгубена роднина
ще се прегърне някога в дъжда,
защото Бог орисва нова Вечност
за старият изгубен Рай,
разковниче е думата Човечност,
тя пренаписва Земния безкрай.
09.03.2024г.
Елица Бояджиева
На мама с много обич*
Размисли по Задушница
You Just have a little faith!...
