Цял и вечен...

 

 

 

 

Цял и вечен...

 

Дали ме чуваш там, отвъд земята,

шепти високо звездният ми глас

и знам, че ще запалим светлината

след много време, хей така от раз.

Китари пак ще има и ще пеем,

за Ели Кю и общите лъчи,

пред пътищата нови ще немеем,

изпълнили със вяра ред очи.

Ще бъде синьо, ясно и свободно

в щастливите ни огнени сърца,

ще ни завидят някак благородно

търкулнати в простора две слънца.

А любовта ще бъде все посока

към Извора забулен във мъгли,

отпил от истината светлоока

отново цял и вечен ще си ти.

 

04.08.3023г.

Елица Бояджиева

 

На Дидо Дончев*

 

20 години LFN...

Днес се навършват 20 години от излизането на първи епизод на любимия ми сериал  „La Femme Nikita” по телевизията в САЩ! В България помня, че започнаха да го излъчват по Нова телевизия в края на същата година. И сега и сега от време на време продължавам да гледам по някой епизод и да се откривам в героинята. Има нещо в погледа, по което си приличаме с Пета. Дали това е случайност или някаква космическа обусловеност... бъдещето ще отговори на този въпрос! А днес – честита 20 годишнина на любимата героиня. <3 Финала в сериала остана отворен. Феновете вярват, че рано или късно мисията на Никита, като шеф на Първи отдел ще приключи и мечтата и за малка бяла къщичка, с ограда, градина и кокер шпаньол и живот споделен с любимия и Майкъл ще се сбъдне... Дано. Усмихнах се като си ги представих!...

Ели

Намерена...

                              

Открих се тихо скътана във Нея

Безмълвна и далечна светлина

Сега вълшебна и трептяща грея

Във моята красива равнина

Изминалите вятърни години

Вратите ни отключиха назад

Във сънища мечтите ни спасили

Шептят за бял космически обрат

Различни сме – възкръснахме сурови

С невидими в реалното криле

Ала за път далечен сме готови

Във синьото безоблачно небе

Превързвам с обич старите си рани

А ти мълчиш след мене се топиш

По пътища от минало избрани

Със сянката си тлееш и летиш

Все още си човек но вътре в тебе

Е птицата от стари времена

Във ритъм със отлитащото време

Ще си припомниш нашата земя

Едно щастливо кътче във безкрая

В което някой ден ще заблестим

Частица то е източна от Рая

Душите си във него ще спасим

13.01.2017г.

Елица

*****

И хвърлила монетата през рамо…

И хвърлила монетата през рамо…

                                  на мама

една сълза отронена в душата

за кой ли път напомни пак за теб

а после се разпръсна във тревата

разрошена от есенния ден

припомних си усмивката ти нежна

безкрайната ти звездна топлина

походката ти вятърно безбрежна

и погледа облян във светлина

прегърната от огненото слънце

по пътя пак закрачих в тишина

но вътре в мен покълна като зрънце

изпратена от тебе синева

обичам те макар да си далече

невидима смълчана и сама

една надежда времето облече

на моята раздиплена снага

аз знам че ще се върнеш невредима

и пак високо ние ще летим

със силата си двойно неделима

света за вечност ние ще спасим

на глас изричам името ти, мамо,

заключвам го във моето сърце

и хвърлила монетата през рамо

изписвам Вяра в тихото небе

04.10.2016г.

Елица