Март...

Март..

През март останах в себе си вглъбена,

по пътищата крачих и летях

и някак си докрай осъществена,

аз все към тебе тихо се стремях.

Разлистих страници на много книги,

изслушах песните със дъх на пролетта,

а в дните ми и в нощите красиви,

усетих пак звука на радостта.

На рафтове оставих много чувства,

родени в зимата от моята душа,

а после пак аз вятърно-послушна,

отворих свойте звездни сетива.

Сега бера цветя и слушам птици,

прелитащи през моите коси,

а слънцето във твоите зеници,

ме прави по-свободна от преди.

Към теб отправям моята надежда,

за хиляди щастливи чудеса,

безвремието тихо ме отвежда,

във сините безкрайни небеса.

31.03.2018г.

Елица

*****

Във Сега...

Във Сега...

Живея във Сега далеч от теб

в прегръдката на друг зова зората

усещам твоя вятърен ответ –

във всеки звук и знак на светлината.

Борбата водя тихо и със плам,

откривам брегове в реалността си,

а ти вървиш от времето призван

да пренапишеш пътя ни с духа си.

Китарни звуци в нощната тъма

съединяват двете ни планети,

когато съм със теб аз пак блестя,

очите ми приличат на комети.

А ти ме гледаш кротко и с любов,

душата ми прегръщаш до премала,

в живота ни сред сънища суров,

една надежда винаги е спряла.

Когато се разделяме боли,

във костите ни вие самотата,

ала остават нашите мечти,

сред птиците кръжащи в синевата.

Ще се прекъсне този кръговрат,

свободни пак далече ще се реем,

очаква ни космически обрат,

във който като стон ще оцелеем.

31.03.2018г.

Елица

*****