Един ден...

"Един ден се срещaш с някого и по някaквa супер необяснимa причинa усещaш много дълбокa връзкa с този човек. Сякaш е aнгел, прaтен от някъде, зa дa те нaучи нa нещо или дa ти покaже нещо - може би вaжен урок. Присъствието му в животa ти носи усещaне ,което е неповторимо и сaмо този човек може дa ти донесе зa този живот. Придaвa смисъл, който остaвa трaен и всякa новост в животa ти, всякa новa мисъл и цел е белязaнa с кaпкa мъдрост от него. Този човек не е дошъл случaйно, но причинaтa зa дa се появи ще осъзнaвaш с времето. Целтa му не е дa дойде и дa те спaси, a може би е тук, зa дa те нaучи кaк дa се спaсиш сaм." А може би е тук, за да спасите заедно другите, а после да се зареете свободни сред безкрайна светлина?! (бих добавила аз)

цитат и снимка

Страничка Te Amo във ФБ

*****

Възможно...

 Снимка

страничка Интересно във ФБ

Необикновенните хора...

"Тайната на необикновените хора в повечето случаи е

нищо друго освен резултатите от действията им."

Буда

цитат и снимка

„Душа“

NOTE: Наистина ми се мълчеше. Но издържах само един ден. :)))))) Книгите, които чета са виновни, но и бърборивата ми природа! Не мога без космическото си пространството и мислите, които витаят тук. Не мога без да изтръсквам пръсти от енергийните вихри, които бушуват вътре в мен. Само един ден, а щях да експлодирам. Странно е времето вътре в мен. Има нужда да се споделям. По възможност веднага, на секундата. Защото всичко е низ от мигове. Вълшебни. Неповторими. Заклинателни. Мигове. В тях сме сами и с другите. Всичко тече някак паралелно и балансирано. Но трябва да пускаме мислите и чувствата да летят свободно... Моята лепенка за уста се оказа много лесна за отлепяне. Замислих се дали си заслужава да трупам чернови, при все че тук във Вятърното за момента има над 80. Кога ли ще успея да ги публикувам всичките, защото пиша нови и нови.. Има стихове от 2011-та, 2012-та, на които просто не им дойде времето да бъдат публикувани на... друго място. Но що е време пред мен – мое е. Ще ги споделя. Оня ден Христина ми каза, че съм като река. И така е да.. За да бъде съзнанието ми прочистено имам потребност ежедневно да се споделям на света и така водите ми са спокойни като мелодия. Аз съм космическа река – тека във Вселенската тишина. И (ti) разказвам магически приказки. Радвам се, че последните написани и споделени стихове се харесват от приятелите във фейсбук, и не само от тях, а и от случайно преминаващи. Обичам да докосвам с думи. Това го знае най-добре вятъра. Ежедневното ми пътуване ражда интересни понякога доста странни мисли. Самоанализирането ми е най-добрата терапия срещу стреса. Връщам се назад, към вече написани постове. Препрочитам ги, виждам ги с различни очи и всеки ден откривам по нещо ново за себе си. Напоследък много ми помагат и песните в групата за АОР. Също и изненадите от потока на харесаните страници във фейсбук. Пътувам по само моя невидима космическа траектория и... хубаво ми е! Така че, няма да има почивка от 10 дни както мислех. Реката продължава да тече и да видим какво ще донесат водите и през следващите дни до края на месеца...Необикновенна съм аз и туй то! За добро или зло... ;)

17.02.2016г.

Ели