Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет душа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет душа. Показване на всички публикации

петък, 21 октомври 2016 г.

Аз вървя...



Аз вървя…

мигат светофарите в зелено
аз вървя прегърнала дъжда
пламъкът ми грее устремено
в дланите съм скътала света

връщам се към общото начало
в точката за радост и тъга
в цветното вълшебно покривало
пак съм ярка северна звезда

а за теб оставям обичта си
нежността от стари времена
ще те пазя вечно във кръвта си
в светлата космична тишина

21.10.2016г.
Елица

вторник, 11 октомври 2016 г.

В безвремието огнена реликва…





В безвремието огнена  реликва…

по покривите пеят капки дъжд
очите ми небесното докосват
а пътя ми е все един и същ
следите ми звездите омагьосват

във утрото поемам светлина
крилете си разпервам и политам
след мене се посипва тишина
във равнината източна се скитам

от Нея чакам като птица знак
сред облаци прокрадната надежда
но още ме застига мрак
към бъдното съдбата ме отвежда

смълчана съм усещам те във мен
една частица от любов и вечност
досбъдваш се във всеки следващ ден
сред пориви за вяра и човечност

вината ти погребах на скала
която сочи общата посока
свободна пак сред времето блестя
една река щастлива и дълбока

със тебе се завръща радостта
и слънцето блести по върховете
усмихната е някак есента
във пирует танцуват ветровете

прошепнах ти нахвърлени слова
сега остава бяла да притихна
трепти синхронно моята душа
в безвремието огнена  реликва

11.10.2016г.
Елица



неделя, 3 юли 2016 г.

Ягодови дири...




"Всеки, който запазва способността да вижда красотата,
 никога не остарява."

Франц Кафка



снимка и цитат
страничка „Душа” във ФБ




Ягодови дири....
               
                               На Жоро

Намерих те след толкова години
и пак усетих твоята любов
смълчаните ни ягодови дири
описани в божествен благослов.
Подадох ти ръката си смутена
целунахме се вятърно в дъжда
една мечта докрай осъществена
в реалност се превърна от съня.
Сега си само мой единствен
най-ярката в сърцето ми звезда
духът ми от безкрая е пречистен
и пак със радост огнена блестя.
А ти вървиш до мен във дните
държиш ръката ми под стръмни небеса
осъществяваш пламенно мечтите
сред сребърни безкрайни чудеса.
Със теб се чувствам водопадно цяла
красива птица с бисерни криле
душата ми магическа и бяла
тупти безспирно в твоето сърце.
Ще бъдем двама във тунела вечност
очите си преплели със дъга
ще оцелеем в синята безбрежност
изписвайки в безкрая Свобода.

03.07.2016г.
Елица




*****

събота, 26 март 2016 г.

Без теб до мен...



Без теб до мен...
                                        (малко в стил caribiana)

Не вярвам вече в тебе, принце
Нозете ми се скъсаха да скитат
Пребродих цялата земя напразно
Бездумия безсънни ме оплитат
Аз дълго чаках твойта тиха нежност
Превръщах се във пепел и умирах
След дни възкръсвах като Феникс
И горе във високото политах
А ти ме гледаше безмълвно отдалече
Не приближи до кожата ми дивна
На вечното възраждане обрече
Душата ми стоманено красива
Умора чувствам в своите клепачи
От взиране очите ми се скриха
Измъчи ме докрай със свойте знаци
В тях капки от тъгата ми попиха
Сега съм малка крехка и щастлива
Със дребните неща от битието
А твоята любов отмина
Ще преболи все някога сърцето
Следите си за тебе ги оставям
За онзи миг когато е студено
А после във безкрая оцелявам
Без теб до мен така е отредено

26.03.2016г.
Елица