Пурпурен регистър...
Говори ли ти тя за любовта,
докосва ли те с нежност по душата,
приличат ли на моите крила
крилата и отвъд земята?
Забрявяш ли за моя светъл глас,
за блясъка в очите ми нетленен,
докато тя играе на компас
във приказка-лъжа, че си им ценен?
Усещаш ли енергията в теб
изпратена от мойта древна същност,
превръщам те в космически човек
отключващ тих порталите със мъдрост.
Изгубена бях милиард лета,
изчезнала в безследното свещица,
тъгувахте за мойта доброта
и меча ми във силната левица.
Пречиствах се смълчана и сама,
спасявах изтерзаните планети,
дарявах прошка даже на врага,
през символи от старите обети.
Тъй все към теб ме води любовта
но днес във тяло с пурпурен регистър,
и знам, ще разбереш във тишина,
че път обратен те очаква бистър.
И всичко пренаписано ще е,
равнени ще пулсират световете,
ще крачи пак момиче до момче
с приятелите верни - ветровете.
10.04.2024г.
Елица Бояджиева
To You
