Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет заедно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет заедно. Показване на всички публикации

петък, 24 ноември 2023 г.

ЗаЕдно...

 


 



ЗаЕдно….

 

Възвръщат се мечтите във простора,

напредваме и всичко е наред,

невидимо творя за много хора

спасение по Божия Завет.

 

Замислена рулирам и пресмятам,

съединявам волтови дъги,

превръщам се във ручей и отмятам

порочни чужди някога следи.

 

Простила съм, но леко ми е болка,

но всеки сам избира своя път,

и нека след поредна обиколка

по-силен да се върне в нас светът.

 

А Ра ми пее още, че обича,

и че сънува моите очи

че след душата ми разлистен тича

че иска пак със мене да лети.

 

Усмихвам се и вътре ми е топло,

стопява се таз страшна самота,

в незримото чертая строго

и повече говоря през деня.

 

Помагат ми приятелите верни,

със свойте силни огнени крила,

магични те са, също съкровени -

екипът ми от стари времена.

 

Поредна мисия с черта – Успешна

и двупосочни коренни везни,

целта е – Любовта да бъде Вечна

а Слънцето да грее сред Звезди.

 

Прошепнах ви и все тъй скитам,

във центъра на родните поля,

и вече за посоката не питам –

отдавна тя в небесното изгря.

 

24.11.2023г.

Елица Бояджиева

 

23 – 24 - > mission completed successfully!!!

 

:)

вторник, 13 март 2018 г.

Залез...




Залез…

Залязва този дъжд шептящ във мен,
превръща се във спомен и надежда,
а моя път докрай осъществен,
към други измерения отвежда.

Превръщам се отново във звезда,
забравената роба пак обличам,
отключила вълшебната врата,
аз пак със тебе вятърна отлитам.

Посреща ни притихналия дом,
там миналото пази свойте тайни,
отронва се от мене като стон,
един копнеж сред мислите сияйни.

Обгръщаш ме със своите криле,
потъваш във трептящата ми нежност,
усещам се неистово добре
и зная че ще бъде тъй за вечност.

На нашата табелка Любовта
е сложила безкраен отпечатък,
досбъднати сме ний сред синева,
тъгата ни изпила без остатък.

13.03.2018г.
Елица


събота, 24 декември 2016 г.

Весела Коледа...



NOTE: Весело посрещане на Бъдни вечер и Щастлива Коледа на всички приятели на моя вятърен свят! Бъдете здрави и много щастливи! Днес с Жоро си купихме форма за печене като коледен подарък и експериментирахме – приготвихме за първи път ванилови мъфини с парченца шоколад. Станаха чудесни! Споделям снимката с надеждата, че ще усетите атмосферата на уют и празнично спокойствие в нашия дом! Пожелавам същите усещания на всички Вас!                       Прегръдки на всички и усмихнати празнични дни!<3

Ели


понеделник, 7 декември 2015 г.

Аз бях...



снимка - интернет

За Егото…

Дали ще можеш някога да надскочиш Егото си?! Вижда, че засега е невъзможно. Оценката на другите е плашеща. Ами ако е реална и наистина нещо не им харесва и затова те отричат?! Трудно е да се погледнеш от страни, защото живееш живота, а после се опитваш да го опишеш. Да, по свой неповторим начин, но може би често той не съвпада със светогледа на другите. Можеш ли да им налагаш мнение или следва да бъдеш толерантен към различното?! Провокира те умишлено и получи за съжаление предполагаемия отговор. Оценките са важни за егоцентриците. Тя отдавна не е в техните редици. От както взе решение и си отиде. Хванал си се като удавник за сламка и сам не съзнаваш колко ти е важно хорското одобрение. Защо?! Та ти си неповторим. И самодостатъчен. Но някак все още не вярваш в това. А времето се търкаля неминуемо.  Променяте се. Може би преди няколко години щеше да поклати одобрително глава в синхрон с тълпата, но днес няма потребност от това. Ти също нямаш, но не го съзнаваш. А вече си на средна възраст. Страхуваш се от смъртта и я възпяваш. Защо?! За да бъдеш псевдо героя в очите на другите?! Те са тълпа и еднаквостта в мнението им е равнозначно на обезличаване. Имаше нужда да ти изкрещи без глас, че любовта не иска да си ходи. Затова се опита да те отрече. Силно и недвусмислено. На два пъти. Сега разбираш ли?! Взе ти камиончето и го подържа в ръка. А ти какво направи?! Удари я през ръцете без дори да си дадеш труд да видиш, че в другата си ръка държи кукла. И камиона и куклата се счупиха. Равновесие. Отрече нещо без дори да знаеш защо. Отрече съждения за чувства, които касаят само теб. Отрече другата половина на собствената си същност. Като първосигнална ответна реакция. Продължаваш да си непорастнало дете. И сам не си вярваш, че постъпваш правилно. И напук на всичко твоето дихание продължава да има значение за нея. Такива са тези от категория Алфа. Обичат завинаги и се опитват да бъдат близо до обичаните си. Съжалява, но там си. От ляво до десния завой на всяка от житейските И задачи. И стълпотворения. Едновременно си е отишла, но и продължава да е част от теб. И пак ще те отрича, заради зануляването. А ти продължавай да летиш в мъглявината Омега. Кентавър пази Алфа и Проксима. Посоката отдавна е избрана. Не зависи от теб и твоите решения. Само звездите знаят. Пази храма си чист. Това все още ти е малко трудно.  Но не спирай да опитваш.  И не забравяй – щастливи са само тези, които мечтаят и са готови да платят цената, мечтите им да станат реалност. Изпраща ти това писмо по птиците. Най-важно е да отговориш с душата си. Думи може да напише всеки, но не всяка душа говори…

07.12.2015г.
Елица






А заедно сме толкова силни…