Покой в прегръдка…
Прегърнах в парка старото дърво,
покой почувствах в мислите си бели,
застигна ме каквото е било
във мигове сред минало поспрели.
Обхвана ме нетленна тишина,
сърцето ми заби като комета,
припомних си, че още съм звезда,
от бъдещето хвърлена монета.
Отново ме изпълни любовта –
онази вечност – дар за сетивата,
а моите невидима крила,
зашепнаха с копнеж към синевата.
Но още имам тука да вървя,
по стръмните пътеки на съдбата
и всичко аз докрай ще изтърпя,
защото ще си върна свободата.
23.01.2019г.
Елица
*****
