Далечен свят...

Далечен свят…

Намества се у мен реалността,

кръвта във капилярите ми скита

и все си мисля тихо за пръстта,

за оня миг, когато ще съм скрита

във земните притихнали недра,

докрай решила всичките въпроси,

на моята невидима съдба,

летяща все по трудни коловози.

Смехът ми ще остане синева,

отново ще съм атомна и вечна,

разперила невидими крила,

римувана ще бъда със безбрежна.

И ти ще бъдеш вятърно със мен,

огромна обич пак ще ни преплита,

от моята безкрайност озарен

душата ти със мен ще е обвита.

В далечен свят красив ще се родим,

безсмъртието пак ще е посока,

мечтите си докрай ще претворим,

в една сакралност светла и дълбока.

18.06.2018г.

Елица

*****

Търсеща душа...

Търсеща душа…

Във моето поле красиво,

протягам към простора аз ръце,

сърцето ми потрепващо щастливо,

ме пари със усмивка на дете.

Житата пеят свойте звездни песни,

обличат ме във рокля от дъга,

по пътища измислено нелесни,

търкулват мойта крехка свобода.

Аз боса тичам скрила необята,

на вечната си търсеща душа,

разперила неистово крилата,

след хиляди копнежи все летя.

Една любов ме пази съвършена,

превръща ме във огън и във стих,

дълбоко в мене тлее съкровена,

безкрайността във нея аз открих.

Орелът следва моята посока,

и всяка нощ потъва вътре в мен,

горчива нежност атомно дълбока,

следите ни разделя всеки ден.

Но вярата остава наша стража,

през хиляди потоци светлина,

в безвремие накрая ще разкажа

как Феникса изгря сред тишина.

18.06.2018г.

Елица

*****