Поправени

 

 

Поправени

 

В солени капки по безбрежен път

следите ми изчезват разтопени,

преборила хилядолетен гнет,

косите ми се спускат уморени.

 

Държа ръката на обичан мъж

съединявам старите посоки,

поискам ли, превръщам се във дъжд

валящ спирално във реки дълбоки.

 

А друг път съм пак Северна звезда,

изгубен лъч на влюбени вселени,

блестя безмълвно тиха във нощта,

а в дните съм мечтите съкровени.

 

Прощавам на злодеите вини,

но после си отивам безвъзвратно,

нанесоха достатъчно щети

"приятели" по пътя на обратно.

 

Поправени са древните везни

свободен избор шепне в тишината,

а тайните остават зад стени,

в които има процеп светлината.

 

22.06.2025

Елица Бояджиева

 

 

*******

Със устрем...

Със устрем….

Изпънати са вените назъбени,

поклащат се във ритъм със дъжда,

мечтите ми от минало пробудени,

отново се прокрадват във съня.

В зората виждам сянката далечна

на моята раздиплена съдба

и пак се чувствам някак вечна,

над хорската квадратна суета.

Прибирам в джоба кръгло огледало,

загърбвам с него всички страхове,

сърцето ми във бури оцеляло,

е пак камбана там – сред ветрове.

А обичта я слагам на перваза,

за да открадне мъничко небе,

тя няма да се сгъне във омраза,

заключена във двете ми ръце.

И продължавам пътя си нататък,

преглътнала обиди и лъжи,

разплатата ще бъде без остатък

от вражески начупени следи.

Аз знам ще дойде време да изгрея,

отново да съм вяра и компас,

във себе си със устрем ще прелея,

досбъдната в божествения глас.

23.10.2017г.

Елица

Преоткриване...

Хубавите неща стават бавно,

най- хубавите случайно,

а прекрасните се случват внезапно!

снимка и цитат

Красота отразена в снимки By Zinichka

---

Но днес затвора вятърна напускам…

(Преоткриване)

небесното ме вика и ме мами

привлича ме със синия си цвят

мечтите ми посоката познали

ще се досбъднат в този грешен свят

до вчера се страхувах да препускам

затворена бях в себе си в страха

но днес затвора вятърна напускам

с душата си подирила брега

за тебе плача още във утрата

завивам се със спомени в мъгли

но зная ще открия светлината

ще се завърна в своето Преди

и пак ще бъдем птици устремени

комети равновесни в тишина

надскочили космичните предели

ще се разперят нашите крила

28.11.2016г.

Елица

*****

По върхове полета и дъбрави...

*****

Звездите се посипват в мен

Трептят във цвят планинско синьо

Затичана в изгряващия ден

Изпращам ти частица истина

Вървя пеша по път от светлина

От миналото черпя сила

Сърцето ми тупти във тишина

Развръзката за бъдното съм скрила

И пак съм светла бисерна вода

Една надежда вятъра попила

Простила съм безкрайната вина

За вечността и вяра съм спасила

Очите ми – зелени езера

Ще ти разкажат притчата до края

Бездумна ще те водя за ръка

И колко дълго чаках ще призная

Душата ми все още те зове

По върхове полета и дъбрави

Закриля ни безкрайното небе

В една любов от успоредни прави

14.08.2016г.

Елица

гр.Банско

NOTE: Към края на пътешествието си сме. Изкарахме си страхотно. Видяхме невероятно красиви места. Ще споделя снимки. Пътуването покрай високопланинските язовири беше прекрасно. България е вълшебно място, за кой ли път се убедихме в това. Не бяхме идвали в Банско. Доволни сме от хотела, обслужването, атмосферата, накараха ни да се чувстваме като у дома си. След Родопите и Пирин накрая ни очаква Стара планина и етрополското ни семейство. А накрая – към равнината и още седмица и половина почивка или пък неплануван ремонт – освежаване. Хрумнаха ни разни цветни идеи докато препускаме по начертания маршрут. Блога ми беше позадрямал, ще го разбудя, но след като се прибера. Сега все още ми е време за релакс и пълно откъсване от реалността.

Елица