През Февруари…
През Февруари мама ме родила,
създала ме от своето стебло,
със много светлина ме надарила,
заклела ме за общото добро.
И аз съм тръгнала да расна леко,
за радост на роднини и на род,
предрекли, че ще стигна на далеко
във търсене на стария ни брод.
А после мама тихо си отиде,
изгря в небесното като звезда,
душата ми накара да притихне,
доосъзнала тежката съдба.
Измина много време оттогава,
аз хиляди пътеки извървях,
запазих вярата си вечно млада,
но в множество пожари изгорях.
Сега си нося раните в сърцето,
по-силна съм от миналите дни
и зная, че ще стигна до небето
по стълбата на своите мечти.
Намерих любовта и туй ми стига,
щастлива съм със дребните неща –
пътувания, песен на авлига,
усмивките на моите деца.
Накрая ще запаля светлината
за моите обичани предци,
след мене ще остане тишината,
посипана в космически следи.
01.02.2020г.
Елица
******
