Ефирно…
От мойта самота отпиваш жадно,
а после чупиш чашата с финес,
душата ми обгръщаш безпощадно
в прегръдката си – вятърен венец.
В очите ми изливаш всички тайни
от старите пътеки на ума,
запращаш ме във краища незнайни,
утеха си намирам във кръга.
Звездата в мен пулсира до премала
и тихо се опитва да лети,
на хиляди небета доизгряла
тя сбъдва наште огнени мечти.
Отново сме в безкрая оцелели,
на километър - два сме от дома,
крилете си неистово преплели
се спускаме в Плеядите с тъга.
На пясъка рисувам слънце,
а ти в морето сипваш светлина,
от нашата любов покълва зрънце,
телата ни преплело в синева.
Но миговете бързо отминават,
зората се прокрадва като враг,
следите ми във тебе се стопяват,
оставяйки към бъдещето знак.
04.01.2019г.
Елица
*****
