Изповедта
на глухарчето…
Глухарчето във мене проговори:
„Отново ще летиш ти над света,
досбъднала природните закони,
от тебе пак ще блика светлина“.
„Сега си пламък – вятърен и вечен,
прегърнала небесна тишина,
вървиш по път и труден, но човечен,
танцувайки усмихната в дъжда.“
„Сподирям те – едно парченце нежност,
заключено във твоята душа,
във мигове на звездна безметежност,
над облаците с тебе аз трептя.“
„До извора ще стигнем най-накрая,
висока пак ще бъдеш, и добра,
по-силна ще се върнеш, знай, във Рая,
с огромните си атомни крила,
защото е предречено да станеш,
пазител на Вселенския покой
и хиляди копнежи да досбъднеш,
шептящи зад космичния завой.“
„Така че дишай, бавничко напредвай
прегърнала докрайно Любовта
и своя път ти безотказно следвай,
изпълнена със радост и тъга.“
„Един далечен бряг ще те запази,
ще начертае нова вечността,
а лунните бошуващи талази,
ще пренапишат твоята съдба.“
20.07.2018г.
Елица
*****
