Падаща
звезда...
Внезапно
станах падаща звезда
И
тихо към земята пилотирах
Жадувах
за зелената трева
Във
облаци сърцето си паркирах...
Летях
свободна в синята мъгла
Във
нищото поспирах за почивка
А
после със разперени крила
Пикирах
към последната си спирка...
Дълбоко
в мен кънтеше твоя глас
Подобно
ехо разпиляно във безкрая
Съзирах
те във профил и в анфас
Едно
дърво във вакуумна омая...
Прегърна
ме със клоните за миг
Целуна
ме със устни от смолата
А
после ме разби със тъжен вик
В
недрата най-дълбоки на земята...
Останах
като огън в твоя свят
Във
който тлеят тъжно страховете
Но
винаги по стръмния ти бряг
Със
моя глас ти шепнат ветровете...
11.08.2013г.
@Eli
(Изчезнало-Неизчезнала)
Изчезнах като вятърна светулка,
потънах в лабиринта от звезди,
една Луна в сърцето ми почука,
за бъдещето песен промълви.
А аз не слушам просто криволича,
летя и гоня птици сред дъга,
едно дърво на теб ми заприлича,
за миг стопи безмълвната тъга.
Аз ствола му прегърнах онемяла,
коси преплетох с клоните в нощта,
усетих се вълшебно оцеляла,
във приказка за път и самота.
А после боса тръгнах по следите,
оставени от мен в едно небе,
все още имам вяра във мечтите,
а те ме връщат в твоето сърце.
* * * * *
* * * * *
