Щастлива...

Много съм щастлива, защото днес получих една желана и чакана книга - поезията на Радосвета Аврамова (caribiana) "Някъде над покривите на града". Препоръчвам я горещо на всички любители на хубавата и романтична българска поезия. <3
От пост в бившия блог на Радосвета може да се ориентирате как да си поръчате
книгата, защото тя се разпространява само с поръчки по интернет и се печата                      при поръчка. Можете да намерите линк към блог-а и в блогрола ми                               "Вселенски интересности".

Ето нещо красиво от книгата (близко на душата ми):
 

Лимонада

Нощта събира в синия си куфар
лъчите на последните звезди.
Косите и са дълги до разсъмване.
В пет сутринта обича да мълчи.
Небето става някак непрогледно.
И само изтокът бледнее отдалеч.
Луната се усмихва за последно
на спящото индигово море.
А аз защо не спя не ми е ясно.
Броя мечтите си. На минус съм с една.
Сълзите ми са с единайсет повече.
Прекрасно!
Така ще мога дълго да валя...

Радосвета Аврамова
(caribiana)

пп: Благодаря на Вили за снимката! <3

Това ли питаше...

Това ли питаше...

Ти не знаеш колко пъти съм умирала.
(Убиваше ме между другото. Небрежно.)
Сега е все едно дали съм жива.
Погребах всички глупави надежди.
Сега съм призрак. Дъх във огледалото.
Прозрачна сянка. Тъжно привидение.
Поне съм бяла. Толкова съм бяла...
Ако погледнеш в мен, ще ослепееш.
Но ти не гледаш... Никога не гледаш.
И не видя как бавничко ме губиш.
Как се стопявам тихо и безследно,
докато ти си... просто другаде.
А аз оставам сам-сама, където
изхвърлените обичи умират.
И не е тъжно, че не вярвам в тебе.
А че след теб не вярвам в никого.

caribiana

Затвориш ли очи, ще ме сънуваш...

снимка

Неизпратени писма до теб във ФБ

---

Момичето с най-хубавия смях
премина снощи тихо през съня ти.
Приличаше на мъничка звезда -
искряща, бяла, светла и безпътна.
А ти така и не успя да уловиш
лъчите ú, извивките и аромата...
Тя се обърна, мигна със очи
и сякаш се разтвори в тишината.
Една мелодия остана след съня.
И мисълта, че Тя не съществува.
---
Но аз си зная, че и тази нощ,
затвориш ли очи, ще ме сънуваш.

Caribiana

От какво съм направена, знаеш ли...

Ще идват други...Ще се мъчат
по мъничко на мене да приличат...
Ще си открадват думички, усмивка...
Дали ще могат блясъка в очите?
Във всяка мене ще откриваш.
А после... ще ти бъде празно.
Защото аз съм огнен пламък -
където парна, не зараства.
Направих си душата от глухарчета-
цъфти във жълто. После прецъфтява.
И не, изобщо не умира -
превръща се във пух. И отлетява.
А ти откривай ме във други.
Ще е кратко.
Да, като мене ще звучат... почти.
Но, знаеш, няма да е същото... изобщо.
И от това, повярвай ми, ще те боли.

caribiana

                                  *****