Седем…
(Тайните
на стая Седем)
Отдавна съм във седмото ниво,
работя тихо и прегледно
и зная, че във моето стъбло,
се случва туй което е потребно.
Натрупала съм хиляди мечти,
сред фигурките малки виждам тайни,
а моите усмихнати следи
аз скривам в Седем, вятърно омайни.
От книгите ми капе светлина,
компютъра премигва все във бяло
и вече свикнах с тази самота,
сърцето ми е скрито оцеляло.
Във вътрешния и невидим свят,
аз всяка нощ попивам звездна мъдрост,
в космическия цветен необят,
със теб споделяме по малко лудост.
Оставаме немирни две деца,
адепти на съдбата във движение
и нашите магически крила,
вещаят за Земята все спасение.
Ще продължавам силна да горя,
че мисията гони изпълнение,
а някой ден в простор ще се стопя
със твоята душа във единение.
17.01.2019г.
Елица
*****
