Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет голямата любов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет голямата любов. Показване на всички публикации

вторник, 11 март 2014 г.

Девойко мари хубава...







NOTE:

По повод прочетена мисъл на Чарли Чаплин в блога на една приятелка (а и по повод мои си мисли) си разсъждавах – как можеш да видиш нечий белег без да гледаш голото тяло върху което е, нищо че познаваш (примерно) душата??!... После се сетих асоциативно за една песен на Поетите – Skin, много на място...А също и дали Голямата Любов оправдава лъжата... А дали лъжата се изкупува с жертва и саможертва...
Приказките и Легендите са хубаво нещо....
Жалко, че не могат да разкажат цялостно историята...
А невидимото за очите, всъщност винаги е най-вълнуващото...
Много се раздърдорих!*
....

Тази вечер – народна музика...






***

петък, 17 януари 2014 г.

Нещо като молитва....








***
(…..като молитва)

брани го от зло и пази му крилата
дай му много простор свобода в синевата
нощем тихо го гледай много дни го рисувай
а когато е тъжен сред звезди го сънувай
той е пясък в окото влюбен атом и грешка
по ръба вечно скита в късче вяра човешка
много може да каже нищо може да дава
но когато го срещнеш бликва в тебе жарава
дирижира реките и моретата връзва
най-щастлив е в мечтите по които се плъзва
той прощава с усмивка и Обича с надежда
със красивото слънце скрито в тебе поглежда

запази го вълшебен като камък в полето
той е знакът за Вечност запечатан в сърцето

17.01.2014г.
@Eli








***

понеделник, 9 декември 2013 г.

Like you sang to me…




снимка - интернет





Like you sang to me…
(споделености от Лорелай)

Пожелах си гласа ти на сън
Оцветих го в мечти и го стоплих
А после го пуснах навън
И своя надежда го сторих...
Нечакайки бягах във дни
Вървях между нощите в ритъм
Забравих какво бе преди
Заета бях просто да скитам...
Внезапно целуна ме май
Врата ми отвори със нежност
В начало без никакъв край
Аз включих на скорост летежност...
Усмихвах тревите в зори
На залези биех печати
Подарък по ято звезди
Немирникът вятър ми прати...
Бях влюбена тиха Луна
Рисувах със пръсти в дома си
Ти песен тъй дълго ми пя
И скри ме от злото в кръвта си...
Пробуди ме есенен дъжд
Жигоса снагата ми с капки
Заминал си бе отведнъж
Със стъпки накъсано кратки...
Прибрах си във джоба петак
И стръкче надежда в мъглите
За този живот те видях
Изпратих безгласна мечтите...
А после запях песента
С която удавям моряци
От мойта висока скала
Подирих в реката смъртта си...

09.12.2013г.
@Eli






***