Енергията на любовта...

*****

Птица....

 

Птица

Лети над заснежените полета,

разперила вълшебните криле,

дарява радост тиха на земята,

докато тлее в сивото небе.

Тя вижда всичко горе от високо,

подрежда го в различни цветове,

а после във сърцето си дълбоко,

картината завързва с ветрове.

Посоката е винаги избрана,

понякога е север друг път юг,

завръща се когато притъмнява,

и тихо капе къщния капчук.

На птицата Луната е приятел,

а Слънцето е нейния герой,

тя винаги нагоре устремена,

изгубва се сред звездния безброй.

Мечтателите скитащо я чакат,

и вярват че е късче светлина,

ръцете си с надежда и протягат,

когато ги обгърне тишина.

А тя лети и носи свободата,

в сезоните, във месеците, в дни,

разперила единствено  крилата,

над сбъднати изгарящи мечти.

27.10.2014г.

Елица