Нежност...

Нежност….

Планетите, звездите, всичко

без тебе ми изглеждат страшно пусти

едно усещане за вечност,

когато теб те няма ме напуска.

И скитам като вятърна комета

във коридора тъмен на съдбата

със вярата от теб назаем взета

аз търся да запаля светлината.

Откривам я, когато те пресрещна

и всичко в миг потъва в страшно синьо

една огромна вятърна надежда

в безкрая се понася пак щастливо.

И ставам песен, огън и посока,

последната ти мисъл всяка вечер

една любов безбрежна и дълбока

ме съхранява силна с много нежност.

21.01.2018г.

Елица

Нежност...

Нежност...

лежим със теб блажени на брега

телата си преплели с тиха нежност

на мойта гръд положил си глава

обгръщат те ръцете ми за вечност

заслушана във твоето сърце

броя криле на птици във простора

щастливо е далечното небе

а аз не чувствам никаква умора

защото пак сме двамата със теб

в бездумен пламък слели сме душите

копнежа ни разпръснат е навред

отново са досбъднати мечтите

притихваме излюбени така

а вятъра следите ни изпива

ще си замина кротко с вечерта –

ала оставам твоята любима

25.02.2017г.

Елица

*****

Тихо, тихо, само слушай....

       Днес казах ли ти ?....

 

*****

Нощ....

* * * * *

нощта се спуска призрачно красива

и тялото ми гали със тъга

една сълза в дълбокото се скрива

а моя дух в безкрая отлетя

със облаците в облак се превърнах

с планетите планета синя бях

и куп мечти във вятъра прегърнах

във бури сред морета оцелях

отпих от устни слънчево копняни

в едно стъкло се счупих и родих

с косите си във светлина обляни

желание с надежда приютих

сред звездна самота китарни звуци

ме връщат пак на топлата земя

заслушана в дъждовните капчуци

към моя дом в реалното вървя

нощта изтлява в утрото красиво

пробуждат се очите ми в зори

и бие пак сърцето ми щастливо

към бъдното оставяйки следи

@Eli

Дъждовни капчици....

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 * * * * *