Края на септември...

Нямам сили за думи…

Музиката е достатъчна…
Но пак се подреди нещо...
Оставям го, като послепис на Сара Маклоклан...

Ели (повалена от някакъв вирус и не само от това)

30.09.2016г.

*****

А ние ще летим навеки…

Безброй вълшебни тайни крия

те трепкат тихо в моята душа

аз зная че съм звездна орисия

за твоите изстрадали крила.

Но днес съм тъжна плача и преплитам

безкрайната си сила с слабостта

в далечен свят във мислите се скитам

във него се завръща радостта.

Ти просто дишай думите попивай

и спазвай всички равновесни правила

с невидимата обич се завивай

когато те споходи тъмнина.

Обичам те но също ми е страшно

при близостта ни – кладите горят

но зная че единствено е важно

душите ни в една да се вклинят.

Ще извървим вселенските пътеки

спасение ще има за света

а ние ще летим навеки

във нашата космична равнина.

30.09.2016г.

Елица

Етапна равносметка....

Етапна равносметка...

Обичам те, но вече не боли

Не ме терзаят тихите ти истини

Останало е всичко във преди

В реки и бързеи от вятъра пречистени

Днес променена шепне любовта

Не иска вече страстно сбъдване

Без теб до мене грее радостта

От ново и задъхано обричане

Простила съм ти цялата тъга

С която си пробол душата ми

В безкрайната космична тъмнина

Погълнала частици от съдбата ми

Сега съм друга – силна светлина

Която заслепява дните ти

Далеч от теб наситена блестя

Готова да осъществя мечтите ти

Ще ти помогна в този кръговрат

Попил надежди вяра и досбъдване

Подготвяй се за шеметен обрат

В очаквано от хората пробуждане

03.07.2016г.

Елица

                                *****

Сърцето ми ще продължи...

Сърцето ми ще продължи….

Сърцето ми ще продължи напред

и ще запази вечна любовта си

продупчила съм правилен билет

стаих дълбоко в мене гордостта си

Все още търся твоята душа

изгубена в мъгли болея

страхувам се че мога да сгреша

докато търся път да оцелея

А ти ме следваш тихо със очи

пространството завързваш със въжета

след тебе музика остава да звучи

сред вярата ми от звездите взета

Обичай ме във профил и в анфас

на приказката края е далеко

най-ценното във всекиго от нас

ще съхрани за Вечността небето

01.03.2016г.

Елица

                                *****

Like you sang to me…

снимка - интернет

---

Like you sang to me…

(споделености от Лорелай)

Пожелах си гласа ти на сън

Оцветих го в мечти и го стоплих

А после го пуснах навън

И своя надежда го сторих...

Нечакайки бягах във дни

Вървях между нощите в ритъм

Забравих какво бе преди

Заета бях просто да скитам...

Внезапно целуна ме май

Врата ми отвори със нежност

В начало без никакъв край

Аз включих на скорост летежност...

Усмихвах тревите в зори

На залези биех печати

Подарък по ято звезди

Немирникът вятър ми прати...

Бях влюбена тиха Луна

Рисувах със пръсти в дома си

Ти песен тъй дълго ми пя

И скри ме от злото в кръвта си...

Пробуди ме есенен дъжд

Жигоса снагата ми с капки

Заминал си бе отведнъж

Със стъпки накъсано кратки...

Прибрах си във джоба петак

И стръкче надежда в мъглите

За този живот те видях

Изпратих безгласна мечтите...

А после запях песента

С която удавям моряци

От мойта висока скала

Подирих в реката смъртта си...

09.12.2013г.

@Eli

---

***