Посока…
Крилото ми е счупено, блести,
сълзите ми в перцата си събира,
във нашите изстрадали мечти,
една надежда в утрото се спира.
Живеем с теб последния живот,
изплащаме съдбата без остатък
и зная свободата е залог,
на пътя ни простиращ се нататък.
Дочуваш ме през хиляди поля
и мислено лицето ми погалваш,
не искаш да съм вятърно сама,
копнежа в мен неистово разпалваш.
Пулсирам между световете два,
по пътя труден крача несломена,
а моята израснала душа
ми шепне, че от теб ще съм спасена,
защото сме ний двама с теб едно
безкрай и вечност там отвъд Земята,
за нашето магическо стъбло,
посоката е само Светлината.
25.06.2019г.
Елица
*****
