Нова вечност…
Аз плача вечно тихо в теб,
гласа ми чуваш отдалече,
така е вярвай век след век,
ти все на мене си обречен.
Дъхът ми във ръце държиш,
на клада нежна ме изгаряш,
с душата ми в безкрай летиш,
врати във звездното отваряш.
Без теб съм цялата тъга
и рани в нощите си шия,
но стискам зъби и вървя,
във джоба си аз сила крия.
Защото знам, ще дойде час,
отново в теб да се прелея,
със истината скрита в нас,
за нова вечност ще изгрея.
04.06.2019г.
Елица
