Сред музика от вятърни ехтежи...
Редят се мисли, срещи на брега,
две парещи ръце и много нежност,
снагата ми обляна в светлина,
вълшебно единение за вечност.
Преплитат се забравени мечти
със устрема от днешните копнежи,
душите ни изгряват във преди,
сред музика от вятърни ехтежи.
Във къщичката грее тишина,
замлъкнал е часовника не трака,
скалата е обвита във мъгла
тя босите ни стъпки ще дочака.
Делфините ни още скитат там,
в магията на пето измерение,
а пътят им от слънцето огрян,
посоката чертае към спасение.
Във приказка за трима ще горим,
по други правила ще оцелеем,
в безкрая като стон ще се стопим,
един във друг когато се прелеем.
03.06.2017г.
Елица
*****
