Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет la femme nikita. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет la femme nikita. Показване на всички публикации

четвъртък, 2 март 2017 г.

LFN - Winter...




















NOTE: Тази година реших да се разтоварвам по стария начин, който съм позарязала в последните години – отново майсторя уолпейпъри на любимия Фотошоп със снимки от епизодите на любимия ми сериал  La Femme Nikita и ги споделям във фен групата ни на сериала във фейсбук и на страничката на Peta! Всяка седмица качвам по една изработка и така си припомняме отделни епизоди. И отново сме в дебрите на висшия шпионаж... ;) Надявам се през цялата година да отделям време за тази интересна хоби арт творческа дейност и моите уолове да донесат радост на много фенове на филмчето! От време на време в такива комплицирани постове ще споделям изработеното и тук – във Вятърното.

Eли


петък, 13 януари 2017 г.

20 години LFN...



Днес се навършват 20 години от излизането на първи епизод на любимия ми сериал  La Femme Nikita” по телевизията в САЩ! В България помня, че започнаха да го излъчват по Нова телевизия в края на същата година. И сега и сега от време на време продължавам да гледам по някой епизод и да се откривам в героинята. Има нещо в погледа, по което си приличаме с Пета. Дали това е случайност или някаква космическа обусловеност... бъдещето ще отговори на този въпрос! А днес – честита 20 годишнина на любимата героиня. <3 Финала в сериала остана отворен. Феновете вярват, че рано или късно мисията на Никита, като шеф на Първи отдел ще приключи и мечтата и за малка бяла къщичка, с ограда, градина и кокер шпаньол и живот споделен с любимия и Майкъл ще се сбъдне... Дано. Усмихнах се като си ги представих!...

Ели



Намерена...

                              
Открих се тихо скътана във Нея
Безмълвна и далечна светлина
Сега вълшебна и трептяща грея
Във моята красива равнина

Изминалите вятърни години
Вратите ни отключиха назад
Във сънища мечтите ни спасили
Шептят за бял космически обрат

Различни сме – възкръснахме сурови
С невидими в реалното криле
Ала за път далечен сме готови
Във синьото безоблачно небе

Превързвам с обич старите си рани
А ти мълчиш след мене се топиш
По пътища от минало избрани
Със сянката си тлееш и летиш

Все още си човек но вътре в тебе
Е птицата от стари времена
Във ритъм със отлитащото време
Ще си припомниш нашата земя

Едно щастливо кътче във безкрая
В което някой ден ще заблестим
Частица то е източна от Рая
Душите си във него ще спасим

13.01.2017г.
Елица



*****

четвъртък, 21 април 2016 г.

събота, 5 декември 2015 г.

Пътуващ Декември...



Донаписано...
                            на Майкъл и Никита

колелата ме отнесоха на запад
запратиха ме в тази равнина
в която силуетите се губят
и всичко ъглово е тишина
остана твоя образ във сърцето ми
начупено на хиляди парчета
празнина нуждаеща се от запълване
под непотребни никому небета
незная колко още ще е парещо
и нажежено от недостига на бъдеще
душата ми – надраскана до заличаване
наметната със непознато халище
а думите ти ме объркват пагубно
смълчИ се в ритъм недокосване
обичам да мечтая за лицето ти
и за едно щастливо омагьосване
незная колко още ще съм в тебе
и колко още ти ще си причината
Земята се върти със недоверие
и начертава знака на седмината
не съм избирала да бъдеш зрънце истина
във битието ми от полети и случване
но вече е тъй късно за отказване
обратното е равно на погубване
ще дойде време да очаквам трескаво
а ти да прелетиш сезоните
и няма време за отстъпване
сливат се в един пероните
но още рано е
сега ми е изпразнено
и само тишината е значение
за всичко със любов допълнено

завръщам се в дома от радости
там всичко е по мярка и достатъчно
пак слънцето огрява ствола  ми
и ме събира от лъчите си остатъчно

и няма вече страх от пропасти
летенето е всеотдайно случване
ела когато си готов за водопадите
от мислите ми донаписани.

06.12.2015г.
Елица





*****