Вечна битка…
Една китара тъжно проговори,
Земята се обърна, замълча,
по източните вятърни завои,
пак слънцето се скри във пепелта.
Пореден век, обичане, раздяла,
душите ни изтляха със деня,
притихнах в теб безсмъртно оцеляла,
за кой ли път сломена от врага.
Ала държа ръката ти изцяло,
ти милваш с нежност моите коси
и всичко става бяло, много бяло,
изстиват бавно нашите следи.
До другия живот, където двама
отново ще се борим и горим,
по-силна ще съм в тази вечна драма,
докато злото с любовта си претопим.
10.06.2019г.
Елица
*****
