Болезнено…
Боли във мене. Празно е. Раздират
обърканите мисли все кръвта
и нещо във дълбокото ми спира
обгръщат ме нетленни чудеса.
Смалявам се. Изчезвам пак безследно,
така далеч от твоята врата,
затварям се където е потребно
да бъде мойта вятърна снага.
Реалното ме смачква и връхлита,
бушуват в мене бури и тъга,
кълбото се заплита и не пита
дали ще мога аз да издържа.
Разбира се ще мога. Аз съм силна.
В два свята съществувам и летя.
От вяра в безнадеждността пропита,
сълзите си в небесното топя.
Достатъчно е просто, че те има.
Не искам друго. Пращам ти любов.
Душата ми в реалното ранима
лекуваш със невидим благослов.
Ще ме достигнеш шепне тишината
изпратена от твоето сърце
и пак от мен извира светлината
прибираш я във двете си ръце.
Избрали сме най-тежка орисия,
но ще се сбъднат нашите мечти,
ключа за вечността ще преоткрия,
пак общият ни пламък ще гори.
07.03.2019г.
Елица
