Единствен бряг...

 

 

Единствен бряг…

 

Говори ти се.

Как ти се крещи с душата ми

пътеки извървяла.

Как искаш да се върнем

във Преди,

във къщичката спретната

и бяла.

 

Да тичам със разветите коси

по оня плаж

накрая на земята,

да бъда пак щастлива,

във лъчи

да е обляна вечно

тишината.

 

По залез да преплитаме тела

търкулнати в солените

талази,

да галиш с трепет

моята душа,

а Бог от враговете

да ни пази.

 

Да бъдем волни, чисти,

със крила,

а добротата да е вечната ни

стража,

да бъде споделена

любовта,

на вятъра за нея

да разкажа.

 

Тъй вечността

да донесе покой

на нашите души във единение,

отново да си само

Мой –

единствен бряг,

закрилник и спасение.

 

23.06.2021г.

Елица

 

 

*****

 

Пълнолунна...

 

 

Пълнолунна…

 

Танцувах пак със тебе във нощта

до Извора се скитахме безмълвни,

държеше здраво моята ръка,

очите ми пак бяха пълнолунни.

 

Преплитаха се босите нозе

усмихнати ни гледаха звездите

отново бях за тебе къс небе

безкрайна вяра в нас и във мечтите.

 

Аз все така замислена мълчах,

а твоя глас потече като ручей,

тъгата си сред бързеи топях

за нашия тъй безнадежден случай.

 

А после и орела долетя

и нокти впи във моята десница,

с душите ни неистово се сля -

пазителят на нашата троица.

 

„Неравна битка водите с врага

отрониха скалите като екот,

спасението скрито е в ума

по много стар и древен метод.

 

Не се страхувай. Тихичко върви.

Във свойта сила вярвай несломимо.

Знай, кармата ще се стопи –

сърцето ви ще бъде неделимо,

 

защото любовта ви удържа

на бурите и тежките тегоби,

врагът накрая ще сведе глава

под тежестта на правилата нови.“

 

Успокоих се и разперила крила

си тръгнах от Вселенските покои,

петак оставих в твоята ръка –

Ези-Тура по стръмните завои.

 

23.06.2021г.

Елица

 

 

*****