Звезден танц...

Звезден танц…

Луна огряла. Тишина.

Копнежът стене до полуда.

И някак си на сън сама

аз търся твойта амплитуда.

Откривам я и в звезден танц,

душите ни без глас се сливат,

една надежда вътре в нас,

мечтите ни със болка скриват.

Трепти небето до зори,

под стъпките ни онемяло,

а ний сме просто Аз и Ти,

пак времето за нас е спряло.

Ала зората ни зове,

във две разкъсани посоки,

прибираш в своето сърце

очите ми, все тъй дълбоки.

19.09.2018г.

Елица

Резонанс...

Резонанс…

Потрепва синьо – хоризонт,

дървета стелят цветни клони,

отронват топъл нежен стон,

а слънцето през тях говори.

Наблизо бисерни реки,

шумят и тихичко пригласят,

една надежда в тях блести,

те към безкрая я отнасят.

А времето безспир лети,

чертае новите посоки

и камъни без глас топи,

във своите следи дълбоки.

След всичко само любовта,

остава вечност неранима,

а ти живееш със душа,

във светлина непоклатима.

19.09.2018г.

Елица

*****

Сърдечни благодарности на приятелката ми Деси,

че сподели тази вдъхновяваща снимка във  Фейсбук!

Докато я гледах думите сами се подредиха! :)

             Ели