Тишина...

картина от вълна

Dilly Bozz

Тихо, тихо само слушай….

*****

***** 

******

Душата си отиде...

*****

Препрочетено...

31.01.2017г.

NOTE: Върнах се към нещо писано преди 4 години (на 31.01.2013г.) -  
Зимни ветрове и един кратък мисловен анализ, който съм писала по повод това мое стихотворение във Фейсбук. 

Ето какво съм написала тогава:
"Зимни ветрове...
Често и синапено зрънце вяра е достатъчно да те движи напред... По извървения до тук път срещнах хора - майки, деца, бащи и техните съдби, които ми показаха напълно ясно и безусловно, че в този наш объркан свят единствен смисъл имат здравето и любовта! Без всичко друго можем, но без тези две неща животът няма смисъл и е обречен! Затова, хора, пазете здравето и във всяка секунда обичайте и изпитвайте благодарност за всяко нещо, което ви поднася живота, независимо дали е добро или лошо! Когато се раждаме никой не ни обещава да ни бъде лесно, но не е ли именно затова живота тъй вълнуващо прекрасен?!"

А днес препрочетох старото стихотворение и ето какво анализирах:

Правилата за живеене се променят, защото света в който съществуваме се променя. Непроменена остава посоката Любов. В мислите си пътувам далеч. През измеренията. И съм повече птица, отколкото човек. Отново съм надянала крилата си и творя вълшебство след вълшебство. Тънката граница между видимо и невидимо се стопява и всичко става възможно. Душата ми вибрира в безвремие. И онази къща без ограда е моя вечен вълшебен пристан. Там продължавам да държа любимата ръка. Топли ме светлината извираща от неговия поглед. Слънцето грее и в нощта. Дъхът ни е изпълнен с доброта и споделеност. Мечтите се сбъдват по вятъра. И сме някак вечни и безкрайни. Вярвам, че това местенце го има някъде там и не е далеч времето, когато ще го достигна и с тялото и с душата си. 

Препрочетено...

Вибрират в мене стари гласове

Те идват от безкрайната Вселена

Завъртват ме вълшебни ветрове

От тяхната магия съм пленена

Едно усещане за роден дом

Във мислите ми тихо се прокрадва

Потъва в дълбините като стон

На силата в сърцето ми се радва

Оградата отново е мираж

Тревата е зелена с дъх на нежност

А къщата до десния вираж

Очаква да ме скрие в ритъм вечност

Реката още сребърна тече

Душата си излива в океана

Една надежда цветна я боде

Че пак ще бъде с истина огряна

Дори във тези зими аз вървя

След моите копнежи за безкрая

И зная някой ден ще се стопя

За да пребъда ангелска във Рая

31.01.2017г.

Елица 

 

*****

За пътя към щастието...

Понякога си мислим, че може да се върнем там, където сме били щастливи. Но тези места се намират във времето, а не в пространството. Това пътешествие е невъзможно, а и дори да се върнем ще заварим себе си напълно различни.

Ричард Бах

цитат и снимка

Всяка жена – Една Вселена във ФБ

---

NOTE: Все още помня отминалото щастие на детството. Топлите и нежни ръце на майка ми. Усещането за сигурност. Минаха толкова години от онези мигове. Когато ми е студено все се връщам натам и си вземам от невидимия огън. Но е факт, че днес съм друга. Изминалия път ме направи силна и устойчива, но вътре в дълбокото оставам нежна и ранима. Оставам детето, което бях в онова щастливо време. Днес осъзнавам, че измеренията на щастието са многопосочни. Избрала съм една от посоките и вървя следвайки я с моите момчета. Вярвам, че пътя ще ни отведе до Мястото. Онова сакрално кътче на което принадлежим и където е предопределено да бъдем.

Елица