Прошепнах ти…
променена съм
изчезна вътре в мен
наивността от други измерения
отдавна вече
аз не съм във плен
на твоите магически
трептения
единствено е работата
знай
и грижата за Другите стократна
душата ми с душата си
познай
в една история за чужди
непонятна
незнам дали
ще се завърне обичта
тъй дълго тляха наще общи
клади
ще отговори само Вечността
и оня миг когато ще сме млади
но все така
аз паля светлина
която в мрака тихо да те води
към общата ни западна врата
духът ти като скитник
да не броди
и вярвам ще отвориш тез очи
Вселената в които се оглежда
пак музика във тебе
ще звучи
защото всичко до Любов
се свежда
прошепнах ти…
сега ще си вървя
звездите чакат моята
усмивка
ще дойде време пак да полетя
изписвайки в небесното
„Щастливка“
16.05.2016г.
Елица
