Далече...

Далече...

далече шепне моето море

със своите талази все ме вика

а синьото му вятърно небе

кога се връщам в сънища ме пита

скалата със тъга мълчи

от времето и бурите превита

тя търси топли слънчеви лъчи

ала в мъгли е все така обвита

две птици скитат стария ни бряг

следите си оставят в пясък тъмен

и чакат да получат знак

от свят далечен призрачно изгубен

отново ще се върне радостта

по тез земи вълшебно сътворени

ще грее в тях за вечност любовта

а моите мечти ще са спасени

25.02.2017г.

Елица

Във пето измерение трептим…

Във пето измерение трептим…

(Сънища-пътища)

след птиците летя по звезден път

крилете ми чертаят коловози

вълшебна съм крилата ми блестят

и нямат те космични аналози

един орел ме следва във съня

облива ме със погледа си – вечност

аз влюбено без думи му шептя

в очите му раздиплям тиха нежност

във пето измерение трептим

пропити от магическите звуци

по стари брегове вървим

във търсене на сребърни капчуци

достигаме до бялата река

водите и се носят необятно

а в края и е нашата скала

издига се нагоре всеобхватно

изкачваме застинали върха

очите ни просторите попиват

прегръщаме се точно на ръба

душите ни в безмълвие се сливат

оставаме притихнали така

безвремието в слънцето пулсира

усмихната изгрява любовта

изпълва със досбъднатост Всемира

02.11.2016г.

Елица

*****

През времето...

Препускат през времето мислите, чувствата, знаците. Водят все натам – към онова позабравено Някъде. Спускаме се по улеите на тъгата. После разперваме крила и политаме нагоре, към слънцето. Нашата временна опорна галактическа точка. Следваш мен. Следвам теб. Вълшебните ни коловози се сливат и очертават пътеката. Вятърът се усмихва и ни завихря в своята магическа игра. Часовниците ги няма. Стрелките са счупени в останалото зад гърба ни земно пространство. Очите пак са изпълнени с мечти, а ирисите отразяват светлината от замислените звезди. Познаваш този път. Той е вътре в тебе и просто е чакал да бъде събуден. Заминаваме далеч. Там няма страхове, а посоките се сливат във вечно пулсиращи окръжности. Аз съм бяла. Ослепително бяла. А ти отново можеш да се трансформираш в птица. Душите ни бият във ритъм синхронност. Забрава няма. Кълбото на вълшебната история се разплита. Води ни у дома. Онова място заровено дълбоко в съзнанието, което пази босите ни стъпки, хаотичните ни мисли, грешките и прошките, хлапашките ни обещания, чистата радост от съществуването, и любовта – първоизточник на цялото. Пак те обичам. Пак ме обичаш. Но вече сме други. Животът ни е низ от равновесия. В нашия свят там, в далечното планетно ти си на север. Аз съм на юг. За малко. После и двамата – горе, в безкрайното.  И дишаме. А от нас блика светлина. Тихо е… И всичко е докрай осъществено. Във полосата деляща световете. Завинаги.

ще бъда там разперила крилата

на точката за размисъл и време

отворила докрайно сетивата

от огъня ми вятърът ще вземе

душата ми в скалата ще попие

минутите ще станат коловози

и нов живот сърцето ще открие

в космичните усмихнати чертози

Елица

11.10.2016г.

*****

Две години...

Тъмно...

Ударите на мрака...
Вятър вее в прозореца...

После утро...

Пътувах... (към теб)... със 110 в час...
Неземна...
После...

Приятелка..
Море....

Скала и безвремие...

Викове(!)
Пак...
И пак.. 
Ехо и синева...

Снимка...
Слънце зад облак...
Изгряла...

Спомен...
Завръщане(!)

Сигурна(!)

Зад стените на жълтата къща!

Сгушена в ръцете му(!)

Ти?

Далече! В неверие!
И страх...

Силни криле!
Моите...

Простори!

И забрава(!)
Светло...
Вече(!)

Просто съумей да бъдеш щастлив!

Вече нищо не ни заплашва!

Обичай............ (ме)...........
Помъничко... 
Понякога...

16.03.2016г.

(2 години след...)

*****

Оцелели...

Оцелели…

Изправих се на стръмната скала

косите ми попиха ветровете

далеч остана страшната тъма

преборени пламтяха страховете

Зовях те до последния си дъх

морето ми отвръщаше безгласно

а после от безименния връх

си тръгнах по пътеката на дясно

Не ми останаха в дълбокото сълзи

ала те виждах със очите слепи

невидим глас ми каза „Замълчи“

печатът ми удари „Оцелели“

измина много време от тогаз

ала аз все така по стъпките ти скитам

и пазя чувството дълбоко в нас

на сън със него в бъдното политам

и зная че ще дойде ден

когато ще прелея цяла в тебе

духа ми от духа ти озарен

ще победи нестихващото време

25.01.2016г.

Елица

                                 *****