* * * * *
Пътувайки
откривам свойте дири
сред
пясъци пустинни, брегове
и
нежна песен вятър ще засвири,
при
срещата ми с нови светове.
И
пак летя там някъде високо,
отново
сила в мен се разгоря,
далеч
остана мрачното дълбоко,
а
болката със утрото изтля.
Ще
бъда пак пустинната принцеса,
за
влюбените странници - звезда,
очите
ми в небесната завеса,
ще
пазят всеки атом светлина.
Отново
вяра в мене се възражда,
по-Истинска
се будя след дъжда,
и
чувство на обичаност обгражда
сърцето
ми в сакрална тишина.
Ръка
ми дай – там някъде в простора,
и
полета ми следвай на далеч,
дори
невидим сред тълпите хора,
аз
знам, че си единствения с чест.
Пътувайки
аз скривам свойте дири,
в
моретата, скалите, вечността
и
дивна песен вятър ще засвири
когато
ми се случи Радостта.
* * * * *
* * * * *
