Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет оцелели. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет оцелели. Показване на всички публикации

вторник, 7 ноември 2023 г.

Новото дърво...

 

 


 

Спомена…

 


 

Самичка…

 


 

Най-накрая светло…

 

*****

 

Новото Дърво…

 

Живее ми се тихо в есента

с онази нежност тичаща в кръвта ми,

променям леко свойте сетива

и вливам нова сила на духа ми.

 

Изтичат изтерзани времена

под пръстите ми се превръщат в пясък,

пречистена е нашата съдба

през двайсти век начупена със трясък.

 

Потребно е било да разрушим

порочните отколешни модели,

през травмите без глас да изградим

пътека за мечтите оцелели.

 

Да се превърнем в сила и небе

за да запеят старите посоки,

душата ми останала дете

възкръсва във очите ти дълбоки.

 

Не си го вярвал. Знам, че е така.

Далеч останах толкова отдавна.

Пречупиха се моите крила.

във друг отряд ме назначиха Главна.

 

Но днес съм с вяра. Беше за добро.

За мен. За теб. За цялата Вселена.

Ковем смълчани новото Дърво

в повелята на Бог осъществена.

 

06.11.2023г.

Елица Бояджиева

 

На И.

 


 

*

 

понеделник, 25 януари 2016 г.

Оцелели...



Оцелели…

Изправих се на стръмната скала
косите ми попиха ветровете
далеч остана страшната тъма
преборени пламтяха страховете

Зовях те до последния си дъх
морето ми отвръщаше безгласно
а после от безименния връх
си тръгнах по пътеката на дясно

Не ми останаха в дълбокото сълзи
ала те виждах със очите слепи
невидим глас ми каза „Замълчи“
печатът ми удари „Оцелели“

измина много време от тогаз
ала аз все така по стъпките ти скитам
и пазя чувството дълбоко в нас
на сън със него в бъдното политам

и зная че ще дойде ден
когато ще прелея цяла в тебе
духа ми от духа ти озарен
ще победи нестихващото време

25.01.2016г.
Елица


                                 *****