Всяка нощ...

Всяка нощ…

Във полунощ те викам в моя сън,

разказвам ти истории, споделям тайни,

а твоя приказен вълшебен звън,

обгръща сетивата ми омайни.

Стоиш заслушан влюбено във мен,

усмихваш се на кротката ми нежност,

усещаш се от мене пак спасен,

попивайки душата ми в летежност.

Сред облаците тихичко вървим,

във дъждове следите си пилеем

и все нагоре двама се стремим,

сред синьото свободни пак се реем.

Целуваш мойте вятърни коси,

снагата ми от атоми прегръщаш,

Луната във очите ни блести,

тъй всяка нощ света ми преобръщаш.

Обичам да се скитам само с теб,

да вдишвам аромата на духа ти,

а после във изгряващия ден

да се завръщам скрила любовта ни.

07.06.2018г.

Елица

*****

Всяка нощ...

Всяка нощ…

Въздушните устои на сърцето,

попиват пак във звездната ми същност,

единствен дом остава ми небето,

копнежа приютило с кротка мъдрост.

По цветните ми светли капиляри,

надежди се опъват като жици,

а пътища от минало избрани,

търкалят тайни в моите зеници.

Една любов ме пази съкровена

и всяка нощ във тъмното изгрява,

във къщичка щастливо белостенна,

душата ми  във друга се стопява.

Във утрото забравата ме топли,

събира в шепи моите частици,

един хлапак в далечното се моли,

да бъдем пак свободни като птици.

А времето усмихнато ни гони,

посоката чертае към развръзка,

ще пренапишем старите закони,

в история невидима и дръзка.

27.09.2017г.

Елица

*****