Досбъднали мечтите си звънливи….

Досбъднали мечтите си звънливи….

дъждът се сипе раните отмива

спокойно бие моето сърце

усещам се неистово щастлива

под юнското разплакано небе

в душата грее слънце синеоко

пак боса тичам с парещи нозе

притихва вярата във мен дълбоко

надеждата съм скрила във ръце

намокриха си птиците крилете

тревата под капчуците запя

на хората извиках „Хей, поспрете

да потанцуваме сред водна свобода“

но хората не чуват само крачат

във сиви коловози тишина

напуканите мисли с болка влачат

във търсене на брод и светлина

ще дойдат дни по-чисти и красиви

изпълнени със смях и синева

досбъднали мечтите си звънливи

ще полетим над родните поля

13.06.2016г.

Елица

Изгрева дъждовен....

 

снимка :  http://favim.com

---

Изгрева дъждовен….

дъждът затвори изгревът

във шепи

приспивно залюля го

и го хвърли

раздипли го

в небесните пътеки

при скитащите летни

светлосенки

а после на трева  

го нарисува

като дъга

красиво набраздена

сред нея вплете

свойта водна сила

а тя засвети ярко

озарена

изгря в душите пак

парче надежда

че най-доброто

Утре ни очаква

прегърнали дъждовното

от Днеска

във Бъдното посяхме зрънце

Вяра

а после се затичахме

щастливи

в полетата

на своите копнежи

прегърнахме мечтите си

красиви

а Обичта в очите ни

шептеше

01.07.2013г.

@Eli

---

 

***

Пясъчна картина...

 

***

(в дъждовно)…

във сини капчици

дъждът блести

и по стъклото ми

следи оставя

шепти душата ми

шепти

и сред мъгли се

разкроява

по пръстите ми

ветрила

три думи

вятър разпилява

Не си сама

Не си сама

сред ехо в тъмното

признава

и пак със босите

крака

аз мокри улици

пресичам

зад облак късче

светлина

а в нея мислите ме

сричат

пак пясък в синьото

тече

вълните с нежност

го обливат

далеч в красивото

небе

две разстояния

се сливат

08.02.2013г.

@Eli

 

***

Ванилия и капките дъждовни....

снимка : Някъде от интернет

           Загледа се през прозореца. Дъждът бавно изсипваше тоновете си по сивия асфалт. В малкото кафене беше уютно и тихо. Разбърка замислено ваниловия чай и леко се усмихна. Обичаше да сяда тук – на същата тази маса. С него. Да гледат снимките на ретро музиканти окачени по стените. Създаваха и чувство за безвремие и носеха усещане за спокойствие. Смееха се много. Разговаряха за всичко, което вълнуваше сърцата им. Или просто потъваха в очите си – тя в неговите тъмни бездни, той в нейните бисерни езера. Дори мълчанието шепнеше с достатъчност. Барманът беше същият. Все така търкаше с бяла ленена кърпа чашите зад дългия бар плот. Хвърляше и по някой поглед. Сякаш четеше мислите и. Едва ли. Мислите и бяха парчета истина разхвърляни в дъждовните капки. Бяха и ванилията в чая, който се готвеше да изпие и чийто аромат така неистово и напомняше за щастливото време затворено зад врата с надпис Минало. Беше обичала така както се обича един единствен път в живота. Беше я обичал по неговия си начин – болезнен, възторжен, прикрито ироничен, неочакван, на моменти хаотичен, но единствено възможен. Научи я да живее в днес, докато мечтае за утре. Разпиля по тялото и музика. Счупи ограниченията на малкия и крехък свят. А после си отиде. Без следа. Без обяснения. Отново разбърка ваниловата смес с усещане за споделеност. И чу гласа му в дълбокото си : „Мислех, че съм те изгубил”. „Всъщност ти никога не си ме имал” – отговори му едва чуто, повече на себе си. Малка сълза се търкулна по бледата и буза. Избърса я с опакото на ръката си. Отново се загледа в дъждовните талази зад прозореца. Той спаси живота и. Нищо не можеше да промени това. Стъпките му бяха заглъхнали, но все още чуваше звука от виолончелото му. Мелодия белязала живота и със сбъднатост. Вдъхна отново аромата на ванилия, който тихо се стелеше в уютното малко кафене. Отпи от чая. Хубаво беше това усещане за обич без притежаване. Беше уверена, че свободата ще го върне някой ден при нея. Дори и в друго измерение. Някой ден.... за да танцуват боси, щастливи и докрайно измислени в сладко-горчивият ритъм на пролетен дъжд....Някой ден.... като днешния....

 

*****

Дъждовни капчици....

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 

 

* * * * *

 * * * * *